Да свърнеш от пътя

Да свърнеш от пътя

Ива и Петър Цветкови. Снимка: личен архив

Да свърнеш от пътя – така озаглавихме днешния BMM-ски епизод от поредицата ни Двойки на мотори. Участниците ни в него са Ива и Петър. Тя е на 36 години, зодия Телец е и при нея всичко е сега и веднага – от днеска за нощеска 😉 . Той е на 41 години и като правилен представител на зодия Риби е изтъкан от мечти, артистичност и фантазия 😎 .

И двамата обичат форма̀та Да свърнеш от пътя – в буквален и преносен смисъл. След като се запознали (онлайн), срещнали (на живо), срещали и заживели заедно, било първото напускане на големия път. Пардон – на големия град. И през 2019-та двамата софиянци решават, че повече няма да са в плен на напрежението и ще загърбят лудницата, трафика и мръсотията в столицата. Свърнали 😉 на 6 км от Габрово и си купили къща – в едно селце, което хем е село, хем е близо до града.

В съвместния живот на тази мото двойка има много съвпадения (доколкото въобще може да има съвпадения, де). Имат една и съща фамилия – без да са женени. По едно и също време – без взаимно да се сугестират 😉 , решават, че ще изкарат курса за мотоциклет. И го изкарват…

И когато преди близо две години стават горди собственици на мото книжки,

решават, че е ред на първото двуколесно.

Мисловната конструкция на артистичния Петър е: купуват си един мотоциклет, който и двамата ще карат. Тук обаче се възправя “сега и веднага”, т.е. Ива – и, след бърз преглед на съвместния бюджет, младата дама се сдобива със собствена 750-кубикова машина. Точно тогава за тях двамата започва истинското мото приключение, наречено Да свърнеш от пътя.

BMM: Да започнем с нещо прагматично. Имате деца. Кой ги гледа, когато пътувате из България?

Ива: Ами… по-сложничко е. Обикновено някоя от бабите идва на гости, за да ги гледа.

BMM: А децата вълнуват ли се за вашите пътувания?

Ива: И да, и не. Те са във възраст, в която най-много ги вълнуват игрите. И не бих казала, че изпитват кой знае какъв ентусиазъм. Но на теория и двамата харесват мотоциклети, интересно им е да се качат на тях. Малкият син (на 7 години – бел.ред.) категорично твърди, че ще си вземе кросов мотоциклет.

Да свърнеш от пътя

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

BMM: Къде предпочитате да пътувате – в България или в чужбина?

Ива: До този момент – заради децата и ковид мерките – в България.

А страната ни е уникална!

Можеш да минеш само 100 км и пейзажът да се смени 4-5 пъти. Както си в полето, в следващия момент си в планина, след това си в някаква долина. И винаги е нещо различно.

Петър: Не спирам да се изненадвам от България – страшно динамична държава. От полето – хоп и ждрело. Всичко се променя. Не че природата ни е толкова уникална, но релефът е уникален! Само да свърнеш от пътя и пред очите ти се откриват чутовни красоти, от които дъхът ти спира.

BMM: Я да видим сега на кого къде в България му остана сърцето 😉 ?

Ива: Няма конкретно място. И двамата не ни привличат големите пътища, а второкласните, третокласните. Харесва ни да пътуваме точно по тях – нищо, че са осеяни с дупки, че по тях има чакъл и пясък, че не са в добро състояние. Но пък са невероятно красиви! Онези пътища, които са между разни селца, за които не си и подозирал, че съществуват. Природата е неописуемо красива, хората са различни. Местата извън главните пътища са коренно различни и са много интересни. Само малко да кривнеш и се оказваш в селце, в което има читалище отпреди век например. А децата там как ни се радват… такава атракция сме за тях.

Петър: България е тази малка и прекрасна страна, която е безкрайно необятна. Няма едно конкретно място, за което да кажеш: “Ето това е!”. Добруджа, Предбалкана… трудно ми е да назова едно-единствено място. Много зависи с кого си, с какви хора се срещаш по пътя и на самото място.

BMM: Ние понеже обичаме да питаме 😎 , та да зададем въпроса по друг начин: Петре, къде искаш да се върнеш?

Петър: … В Ловеч. Много интересно място – и градът, и и околностите му.

Сигурно още стотици пъти бих ходил

до Крушунските водопади. Много е хубаво, а пътят дотам е изключително пасторален.

Къде още… в Шумен и в околията му бих се върнал. Когато пътувахме натам, главният път беше в ремонт. И минахме покрай едни много интересни села. Някога са били оживени, а сега – като голяма част от българските села, са западнали.

BMM: А къде в чужбина искате да отидете с мотоциклетите?

Петър: В Италия! Живял съм като дете 4 години в Рим. Искам да се върна там и с днешните си очи да разгледам тази невероятна страна. Да започнем от Северна Италия – Милано, Венеция, Флоренция… Да минем през Рим, надолу през Неапол, Везувий, Помпей та чак до Сицилия. А по пътя къде ще се озовем – не се знае…

Искаме да обиколим и Балканите. Ние българите като цяло имаме някаква представа за съседите си. Но нищо или почти нищо не знаем за тях. А след Балканите… Хърватска, Босна, Черна гора… абе навсякъде.

BMM: Да се “върнем” в България. Къде още искате да отидете?

Ива: Навсякъде!!! Искаме да обиколим всички онези места, на които не сме били.

По пътя

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

Да видим всичко, което не сме успели да видим.

Да ги погледнам с очите на пътешественика.

Петър: Искаме да обиколим Южна България и Родопите, да отидем до Кърджали, Смолян… Това ни е планът за догодина. Искаме да пътуваме и из Северозапада – Враца, Монтана, Видин, из онзи регион, за който Йордан Радичков казваНие сме предимно прости хора… А най-предимно тука е дивотия.

BMM: Какво ви дава България?

Ива: Много… всичко! В същото време ми е тъжно, че в различните разкази на чужди мото пътешественици България почти не се споменава. Защо ли? Ами по две причини. Първо, ние сме малка държава. Всеки в чужбина знае за Гърция, за Румъния. А България остава на заден план.

И второ: имаме некомпетентно поведение към туристите. Нашият пазар е ориентиран към финландски туристи – да дойдат тук и да пият до припадък. Или към немски туристи – да ядат и пият на корем. Но не предлагаме нищо, с което да привлечем по-младите. Повечето хотели са ориентирани само към печалбата – някаква далаверка, келепирец да има.

Няма го отношението към туристите.

Рядко има грижа към клиента – да го накараш да се чувства добре и пак да се върне. И да – в доста от по-малките хотелчета и в къщите за гости личното отношение го има и там ти не си еди-си-кой-си номер на стая. Но, за съжаление, собствениците на тези къщи за гости рядко говорят език, различен от българския.

BMM: Добре, де, Иве, сега сме 2021 година. И почти всички, за които говориш, са пътували поне веднъж в чужбина. Толкова ли пък не могат да “откраднат” нещо като отношение към клиента?

Ива: Могат, естествено! Но повечето хора не искат нищо да променят в себе си…

Петър: И аз да кажа 😉 . България ни дава много. И има мноооого какво да покаже. В селата, през които сме минали, има читалища. Които са руини. А на читалищата трябва да се обърне особено внимание – те са уникална институция. Някои от тях са изключителни архитектурни образци… В България има много какво да се види! И да се изследва културата ни – като бит, кухня, като гледна точка към света. Затова и двамата с Ива искаме полека-лека да започнем един наш си проект, с който да популяризираме страната ни. Да я популяризираме с цялото ѝ многообразие и колорит – не само като море.

Ива: Мислим догодина да започнем работата по този проект. В него да включим местата, до които сме стигнали, пътищата, по които сме ги достигнали. Да има интересна и красиво поднесена информация за забележителностите, за историята, за поезията и прозата, свързани с тези места. Да разкажем за цветните хо̀ра, които сме срещнали по пътя си… И всичко това да е на няколко езика – за да е максимално достъпно.

Да свърнеш от пътя

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

България е по-скоро непозната дестинация.

Това дава големи възможности да привлечеш тези, които искат да изследват различното, интересното, непознатото. Да ги накараш да дойдат тук – не за да пазаруват в МОЛ-а. А да видят някое изоставено село, крепост, да се полюбуват на Белоградчишките скали… Искаме да покажем какви прекрасни места има в тази държава, аджеба. Яд ме е колко сме прости! Защото, докато се чудим как да подражаваме на американците и на кого ли още не, не забелязваме какво имаме под носа си…

BMM: От всичките чути по време на пътуванията ви истории коя най-много ви е впечатлила?

Петър: Не мога да посоча конкретна история. Нали знаеш какво е хоремаг? В почти всяко село има хоремаг. Е, това ме впечатлява най-много. В хоремага има всичко – от хляб до пирони + селската кръчма 😎 . Там можеш да чуеш всичко – от политика през обикновени, битови неща до най-различни истории. Защото там са сватбите, погребенията, клюките, всичко… Всеки човек си е отделна вселена. Но на мегдана, в кръчмата, в хоремага виждаш какво вълнува хората, къде ги стяга чепикът.

Е, и ние от BMM май кривнахме от дебелите книги, в които ни поучават как се взима интервю 😉 . Само че форматът Да свърнеш от пътя и на нас ни е любим. Защото ни среща с ей такива хора като Ива и Петър. Хора, които се допълват. Които взаимно се учат. Които са с ей толкова широко отворени очи – и към България, и към света!

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.