Да свърнеш от пътя

Да свърнеш от пътя

Ива и Петър Цветкови. Снимка: личен архив

Да свърнеш от пътя – така озаглавихме днешния BMM-ски епизод от поредицата ни Двойки на мотори. Участниците ни в него са Ива и Петър. Тя е на 36 години, зодия Телец е и при нея всичко е сега и веднага – от днеска за нощеска 😉 . Той е на 41 години и като правилен представител на зодия Риби е изтъкан от мечти, артистичност и фантазия 😎 .

И двамата обичат форма̀та Да свърнеш от пътя – в буквален и преносен смисъл. След като се запознали (онлайн), срещнали (на живо), срещали и заживели заедно, било първото напускане на големия път. Пардон – на големия град. И през 2019-та двамата софиянци решават, че повече няма да са в плен на напрежението и ще загърбят лудницата, трафика и мръсотията в столицата. Свърнали 😉 на 6 км от Габрово и си купили къща – в едно селце, което хем е село, хем е близо до града.

В съвместния живот на тази мото двойка има много съвпадения (доколкото въобще може да има съвпадения, де). Имат една и съща фамилия – без да са женени. По едно и също време – без взаимно да се сугестират 😉 , решават, че ще изкарат курса за мотоциклет. И го изкарват…

И когато преди близо две години стават горди собственици на мото книжки,

решават, че е ред на първото двуколесно.

Мисловната конструкция на артистичния Петър е: купуват си един мотоциклет, който и двамата ще карат. Тук обаче се възправя “сега и веднага”, т.е. Ива – и, след бърз преглед на съвместния бюджет, младата дама се сдобива със собствена 750-кубикова машина. Точно тогава за тях двамата започва истинското мото приключение, наречено Да свърнеш от пътя.

BMM: Да започнем с нещо прагматично. Имате деца. Кой ги гледа, когато пътувате из България?

Ива: Ами… по-сложничко е. Обикновено някоя от бабите идва на гости, за да ги гледа.

BMM: А децата вълнуват ли се за вашите пътувания?

Ива: И да, и не. Те са във възраст, в която най-много ги вълнуват игрите. И не бих казала, че изпитват кой знае какъв ентусиазъм. Но на теория и двамата харесват мотоциклети, интересно им е да се качат на тях. Малкият син (на 7 години – бел.ред.) категорично твърди, че ще си вземе кросов мотоциклет.

Да свърнеш от пътя

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

BMM: Къде предпочитате да пътувате – в България или в чужбина?

Ива: До този момент – заради децата и ковид мерките – в България.

А страната ни е уникална!

Можеш да минеш само 100 км и пейзажът да се смени 4-5 пъти. Както си в полето, в следващия момент си в планина, след това си в някаква долина. И винаги е нещо различно.

Петър: Не спирам да се изненадвам от България – страшно динамична държава. От полето – хоп и ждрело. Всичко се променя. Не че природата ни е толкова уникална, но релефът е уникален! Само да свърнеш от пътя и пред очите ти се откриват чутовни красоти, от които дъхът ти спира.

BMM: Я да видим сега на кого къде в България му остана сърцето 😉 ?

Ива: Няма конкретно място. И двамата не ни привличат големите пътища, а второкласните, третокласните. Харесва ни да пътуваме точно по тях – нищо, че са осеяни с дупки, че по тях има чакъл и пясък, че не са в добро състояние. Но пък са невероятно красиви! Онези пътища, които са между разни селца, за които не си и подозирал, че съществуват. Природата е неописуемо красива, хората са различни. Местата извън главните пътища са коренно различни и са много интересни. Само малко да кривнеш и се оказваш в селце, в което има читалище отпреди век например. А децата там как ни се радват… такава атракция сме за тях.

Петър: България е тази малка и прекрасна страна, която е безкрайно необятна. Няма едно конкретно място, за което да кажеш: “Ето това е!”. Добруджа, Предбалкана… трудно ми е да назова едно-единствено място. Много зависи с кого си, с какви хора се срещаш по пътя и на самото място.

BMM: Ние понеже обичаме да питаме 😎 , та да зададем въпроса по друг начин: Петре, къде искаш да се върнеш?

Петър: … В Ловеч. Много интересно място – и градът, и и околностите му.

Сигурно още стотици пъти бих ходил

до Крушунските водопади. Много е хубаво, а пътят дотам е изключително пасторален.

Къде още… в Шумен и в околията му бих се върнал. Когато пътувахме натам, главният път беше в ремонт. И минахме покрай едни много интересни села. Някога са били оживени, а сега – като голяма част от българските села, са западнали.

BMM: А къде в чужбина искате да отидете с мотоциклетите?

Петър: В Италия! Живял съм като дете 4 години в Рим. Искам да се върна там и с днешните си очи да разгледам тази невероятна страна. Да започнем от Северна Италия – Милано, Венеция, Флоренция… Да минем през Рим, надолу през Неапол, Везувий, Помпей та чак до Сицилия. А по пътя къде ще се озовем – не се знае…

Искаме да обиколим и Балканите. Ние българите като цяло имаме някаква представа за съседите си. Но нищо или почти нищо не знаем за тях. А след Балканите… Хърватска, Босна, Черна гора… абе навсякъде.

BMM: Да се “върнем” в България. Къде още искате да отидете?

Ива: Навсякъде!!! Искаме да обиколим всички онези места, на които не сме били.

По пътя

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

Да видим всичко, което не сме успели да видим.

Да ги погледнам с очите на пътешественика.

Петър: Искаме да обиколим Южна България и Родопите, да отидем до Кърджали, Смолян… Това ни е планът за догодина. Искаме да пътуваме и из Северозапада – Враца, Монтана, Видин, из онзи регион, за който Йордан Радичков казваНие сме предимно прости хора… А най-предимно тука е дивотия.

BMM: Какво ви дава България?

Ива: Много… всичко! В същото време ми е тъжно, че в различните разкази на чужди мото пътешественици България почти не се споменава. Защо ли? Ами по две причини. Първо, ние сме малка държава. Всеки в чужбина знае за Гърция, за Румъния. А България остава на заден план.

И второ: имаме некомпетентно поведение към туристите. Нашият пазар е ориентиран към финландски туристи – да дойдат тук и да пият до припадък. Или към немски туристи – да ядат и пият на корем. Но не предлагаме нищо, с което да привлечем по-младите. Повечето хотели са ориентирани само към печалбата – някаква далаверка, келепирец да има.

Няма го отношението към туристите.

Рядко има грижа към клиента – да го накараш да се чувства добре и пак да се върне. И да – в доста от по-малките хотелчета и в къщите за гости личното отношение го има и там ти не си еди-си-кой-си номер на стая. Но, за съжаление, собствениците на тези къщи за гости рядко говорят език, различен от българския.

BMM: Добре, де, Иве, сега сме 2021 година. И почти всички, за които говориш, са пътували поне веднъж в чужбина. Толкова ли пък не могат да “откраднат” нещо като отношение към клиента?

Ива: Могат, естествено! Но повечето хора не искат нищо да променят в себе си…

Петър: И аз да кажа 😉 . България ни дава много. И има мноооого какво да покаже. В селата, през които сме минали, има читалища. Които са руини. А на читалищата трябва да се обърне особено внимание – те са уникална институция. Някои от тях са изключителни архитектурни образци… В България има много какво да се види! И да се изследва културата ни – като бит, кухня, като гледна точка към света. Затова и двамата с Ива искаме полека-лека да започнем един наш си проект, с който да популяризираме страната ни. Да я популяризираме с цялото ѝ многообразие и колорит – не само като море.

Ива: Мислим догодина да започнем работата по този проект. В него да включим местата, до които сме стигнали, пътищата, по които сме ги достигнали. Да има интересна и красиво поднесена информация за забележителностите, за историята, за поезията и прозата, свързани с тези места. Да разкажем за цветните хо̀ра, които сме срещнали по пътя си… И всичко това да е на няколко езика – за да е максимално достъпно.

Да свърнеш от пътя

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

България е по-скоро непозната дестинация.

Това дава големи възможности да привлечеш тези, които искат да изследват различното, интересното, непознатото. Да ги накараш да дойдат тук – не за да пазаруват в МОЛ-а. А да видят някое изоставено село, крепост, да се полюбуват на Белоградчишките скали… Искаме да покажем какви прекрасни места има в тази държава, аджеба. Яд ме е колко сме прости! Защото, докато се чудим как да подражаваме на американците и на кого ли още не, не забелязваме какво имаме под носа си…

BMM: От всичките чути по време на пътуванията ви истории коя най-много ви е впечатлила?

Петър: Не мога да посоча конкретна история. Нали знаеш какво е хоремаг? В почти всяко село има хоремаг. Е, това ме впечатлява най-много. В хоремага има всичко – от хляб до пирони + селската кръчма 😎 . Там можеш да чуеш всичко – от политика през обикновени, битови неща до най-различни истории. Защото там са сватбите, погребенията, клюките, всичко… Всеки човек си е отделна вселена. Но на мегдана, в кръчмата, в хоремага виждаш какво вълнува хората, къде ги стяга чепикът.

Е, и ние от BMM май кривнахме от дебелите книги, в които ни поучават как се взима интервю 😉 . Само че форматът Да свърнеш от пътя и на нас ни е любим. Защото ни среща с ей такива хора като Ива и Петър. Хора, които се допълват. Които взаимно се учат. Които са с ей толкова широко отворени очи – и към България, и към света!

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.