Снимка: личен архив

До острова на Наполеон и обратно е третият материал-участник в Предизвикателството на BMM. Изпрати ни го страхотната Севи Сладкарова, която всяка свободна не-компютърна-минутка посвещава на мотоциклета си. Посвещава я с отдаденост, на която голяма част от мотоциклетистите могат неблагородно да завидят 😉 .

Севи е заразена и от карането по черно. “Заразителят” се нарича Мишо и сега оранжевият KTM (на Севи) прави компания на Мишовия Husaberg. А до острова на Наполеон и обратно също са били заедно – Севи + Мишо = 2 бр. различни цветове Kawasaki Versys 650.

И така да започваме с пътеписа на чаровната мото дама.

По пътя за Загреб. Снимка: личен архив

През юни 2019 г. решихме и да обиколим остров Корсика, и да се пошляем в междининното придвижване. Първата ни спирка беше гр. Загреб – любим мой град от детството. Дотам избрахме най-бързия вариант, т.е. магистрала с магистрала и пак магистрала. E, спирахме за бензин и кафе. Да не пропуснем и тоалет (тип изчегъртване на трупове 😀 ).

За Загреб ви препоръчваме чудесно AirBnB. Второто В моля да се чете бира 😉 . Тихо място, близо до центъра, със страхотна тераса с гледка и BBQ. И най-важното: сигурен паркинг за моторите!

На следващия ден потеглихме за Lago di Garda.

Спуканата задна гума. Снимка: личен архив

Имахме всички шансове да пристигнем там много рано.

Но пък щяхме да пропуснем близката среща с всички възможни околоезерни задръствания. Е, наложи се да спрем и да се позабавляваме с бърз ремонт на задната ми гума. Сеирджии не липсваха. На двама карабинери им беше супер интересно какви ги вършим. А банда италиански мотористи решиха, че сме го загализи (то при тези карабинери…) и ни се притекоха на помощ.

Паяжината. Снимка: личен архив

Lago di Garda вдъхва прохлада, комари и спокойствие. Но пък нали сме в Италия и в ресторанта на хотела ни нагостиха с великолепна домашна храна. Чисто блаженство, съчетано с гледка към езерото! Чак на следващия ден забелязах, че, покрай всичките задръствания и моткане, газта ми е хванала паяжина 🙂 .

За да се поправим 😉 , на път за Пиза минахме през Strada Della Forra в близост до езерото Гарда. Това приятно планинско пътче – с множеството си завои и приказни гледки – тотално си заслужава.

Пиза. Снимка: личен архив

И ето я Пиза. С великата си кула!

Гледаш как една сюрия народ я бута, а тя не мърда и с милимунда! А забавата става още по-голяма, когато пръскачката окъпе цялата банда “бутачи“ 😀 и ти станеш неволен свидетел на бърз конкурс Мис мокра фланелка. Там аз, заради външния си вид и ситуация загубени-в-превода (или пък неточни предположения), бях “възнаградена” с продължителен силно укорителен поглед. Но това е друга история…

Ами сега?! Снимка: личен архив

Пътуването с ферибота на Mobi беше едно неистово удоволствие за мен – все пак съм фен на WB. Чист, удобен, можеш да се снимаш и с любимите си герои. Ами да – тотално се отдадох на детинщини 😎 . Имаме само една забележка. Колеги, в трюма сами си обезопасявайте и връзвайте мотоциклетите. Иначе персоналът може да ви сдобие с някоя изкривена скоба, огледало и т.н. НО това важи за всички фериботни компании.

Стигнахме до острова на Наполеон – Корсика.

Корсика. Снимка: личен архив

Този красив остров май си има всичко:
– планини – има си и връх Monte Cinto (2706 м), със ски писти и лифт;
– разкошни плажове и пристанища – видяхме и яхтата History Supreme, но, понеже билетите бяха свършили, не можахме да се намърдаме в нея – дори и само да я разгледаме 😉 ;
– вкусна храна;
– любезни шофьори със странно поведение в кръгово;
– не особено любезни и услужливи хора към не-франкофоните;
– къмпинги – средна хубост (или по-скоро скъпи за условията, които предлагат, но решихме, че сме се разглезили от гръцките и хърватските).

Обаче на този остров е роден не кой да е, а Наполеон! И да – това е място, което да посетиш веднъж, да му се насладиш и да си лепнеш стикер с флага. Ще ти остане красив спомен и повече няма да се върнеш. Е, там има какво да се види. Пък и пътеводителите са пълни с подробности. А мото прочитът е: много добър асфалт, безопасно за шофиране и доста мотоциклетисти.

Сняг до колене посред лято. Снимка: личен архив

На връщане пак хванахме анимационните герои

и акостирахме в Генуа. Оттам газ към планината. За великолепието на италианските проходи надали има нужда да обясняваме… На Гавия се снимахме със стени от сняг и сняг до колене. Бихме се със снежни топки. Карахме между снежни стени (малко по сняг) и дори успяхме да се разминем с работещ снегорин.

Наблюдаваме ви! Снимка: личен архив

Любувахме се на местните диви кози. Единият козел даже установи телепатична връзка с Мишо и двамата бързо-бързо се разбраха. Резултатът от телепатичното им общуване: козелът не скочи върху мотора на Мишо. А културно го изчака да мине, да спре, да извади фотоапарата и да го снима. И чак тогава си продължи към козелския водопой, накъдето първоначално се беше запътил 😎 .

От Гавия заради “The mountain go dowh, ehhh!!!” не продължихме към всеизвестното Стелвио (оставихме го за друг път). Върнахме се през Бормио. По пътя предупреждавахме мотоциклетистите, че след Санта Катерина трасето е затворено – така, както предния ден и нас ни предупреждаваха. Е, доста хора бяха разочаровани, но срещу природата нищо не можем да направим. Във FB страницата на прохода имаше своевременна информация за затворения път, ама кой да ти гледа. Google maps също се бяха погрижили с инфо (не че това е учудващо, де).

Нечий изгубен мозък. Снимка: личен архив

Преодоляхме още няколко други прохода. Но в този район си е съвсем нормално, докато си караш, да се озовеш сред безкрайната красота на някой проход. Вечерта бяхме в италиано-австрийската погранична зона –

в замък с гора и мозък 😉 .

Заради преобладаващите надписи на немски, мислихме, че сме в Австрия. А един много любезен, весел и едва-говорещ-английски сервитьор (гаджето му караше 125 cc Beta) ни нагости с турбо вкусна местна манджа и приятна бира. В барчето на хотела пък се оказа, че има група унгарски мотористи, тръгнали на пътешествие из Алпите. Похортувахме си, защото планът ни за следващите дни беше мързелуване на езерото Балатон.

Балатон. Снимки: личен архив. Колаж: BMM

С чисто сърце споделяме, че къмпингите на известното езеро в Унгария са доста добре уредени! Е, малко лъхат на соц, но са чисти и спретнати. За разлика от къмпингите на острова на Наполеон, имат и сапун, и тоалетна хартия (в Корсика на някои места бяхме дори с водна дажба). Само племето на балатонските комари беше проблематично – малки пирани, зверове направо, които мръвки късаха!

След няколкото унгарски дни – почивка в Белград, (отново) отдаване на детски спомени и хапване на сръбски вкуснотии на Кале Мегдан. Оттам: вклиняване в “туристическия“ поток на Калотина (наша грешка, че избрахме този маршрут), дразнене от лудницата и сътворената мръсотия, малко ядосване заради отбития за ремонт път. Но без емоции няма да е интересно 😉 .

Колабиралата стрелка. Снимка: личен архив

Рекапитулацията ни от двете седмици лежерно моткане е доста приятна. Изминахме 5000 км. Изтествахме много бира. Изядохме много пици и разни други вкуснотии. Посетихме любими места от моето детство. Сдобихме се с: разкачено гърне; една залепена задна гума; колабирала стрелка на оборотомер. Но пък удоволствието беше тотално! А местата за каране и релакс (тип мързел) бяха супер!

Севи Сладкарова

BMM© 
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.