Емилио Ското държи титлата за най-дългото в историята пътешествие с мотоциклет. И това му постижение е записано като рекорд на Гинес (Guinness World Records). Повече от 30 години след края на мото пътуването му никой не е успял да го детронира!

Началото

Емилио Ското (Emilio Walter Eduardo Alfredo Scotto) е роден на 27 септември 1954 г. в аржентинската столица Буенос Айрес. И до известна възраст се е държал като правилен представител на зодията си – Везни. Т.е. да живее без рискове, без предизвикателства. Бил е търговски представител за Буенос Айрес на фармацевтичната компания Pfizer.

Когато обаче навършва 30 години, напуска добрата си работа. И подчинява своя живот на голямата си мечта: да види света (ама целия свят!) не от прозореца на самолет или круизен кораб, а от седалката на мотоциклет. И отблизо да опознае пътищата, различните култури, да изживее различните пейзажи.

Без подобаващо да се сбогува с близките си, на 17 януари 1985 г. той се качва на 5-годишния си мотоциклет Honda Gold Wing GL1100 Interstate (модел 1980 г.). След години Емилио Ското признава със смях: “Мислеха, че още на следващия ден ще се върна у дома!“.

И мото пътешествието му с “Черната принцеса” (т.е. Gold Wing-а) започва. Не, не си мислете, че човекът се е подготвял дълго и напоително. Не! Емилио казва, че е тръгнал абсолютно неподготвен. Че въобще не е помислил за пресичането на граници, забраните, рестрикциите, политическите вълнения или езиковите бариери. Че изобщо не е имал никаква представа какво означава да обиколиш света. Че единствените карти, които дотогава е виждал, са били в атлас, подарен от майка му в неговите детски години. “В Аржентина нямаше хартиени карти – дори и на самата Аржентина“, спомня си той за онова време.

Емилио Ското тръгва на околосветското си мото пътешествие

без логистична подкрепа, без почти никакви парѝ и без предишен опит в карането на мотоциклет. И без въобще да подозира, че проектираната за дълги и комфортни пътувания “Черна принцеса” ще е неразделен негов спътник и безмълвен свидетел в продължение на едно десетилетие.

Натоварен (или пък претоварен 😉 ) с багаж, още на първия граничен пункт (между Аржентина и Уругвай) той си навлича присмеха на граничните служители.

Прекосяването на Амазонската джунгла – чиста случайност

С присъщата си наивност Ското поема на север по източното крайбрежие на Южна Америка – без да подозира, че през най-непроходимата джунгла в света, Амазонската, няма пътеки, а камо ли пътища. Е, по някое време разбира грешката си. Но и през ум не му минава да се върне няколко хиляди километра – до Панамериканската магистрала на западния бряг.

Намира кораб, чийто капитан се съгласява да превози по река Амазонка (до Манус, Бразилия) мото двойката – Емилио Ското + Honda Gold Wing GL1100 Interstate. И точно на това очукано корито започват странните, но легендарни истории на пътешественика. На кораба са и доста (като количество и качество 😉 ) съмнителни типове. “Наблюдавах ги, слушах ги и ми стана ясно, че това са хора, които живеят извън закона, в периферията на обществото.” – разказва Емилио.

Почти в края на това пътуване, в последната нощ на кораба, онези съмнителните започват да играят карти. Първоначално тарторът им отказва в играта да се включи Ското, но малко по-късно настоятелно го кани да се присъедини. Мотоциклетистът си спомня: “На масата имаше пари и злато, с които се разплащаха.

Имаше и оръжия – пистолети и ножове.“

Емилио печели няколко ръце. Останалите твърдят, че той мами, а някой изважда и пистолет. Ското прави опит да върне спечелените пари. Но предизвиква гнева на другите играчи – те се били обидили от предложението му 😉 . Някой дори подхвърля, че нашият пътешественик може и да не стигне жив до брега…

На сутринта, докато слиза от кораба, картинката е коренно различна. Съмнителните типове му се усмихват, намигат му. А когато тарторът им минава покрай него, му подава смачкана бележка с пожелания за успех в пътуването. “Сега разбра ли? – пита той. – Искахме да ти помогнем. Защото, като помагаме на теб, ние пътуваме заедно с теб.“

Вселената е милостива към смелчаците (и към лудите, де 😉 – но това е друга тема). Милостива е и към Емилио Ското, който казва, че винаги е намирал къде да пренощува и какво да хапне. Винаги, когато е имал нужда, си е намирал някаква работа, с която да изкара парѝ и да продължи. И това е благодарение не само на добротата на хората, но и на тяхното любопитство. Защото я си помислете – в онези години не е имало интернет, Google, чат-чета разни 😎 . А хората, които мотоциклетистът е срещал по пътя си, са жадували да чуят истории за приключенията му – защото в онези времена откъде научавахме за света? Кой от нас помни?

Прекрасните Америки

В Никарагуа Ското за първи път попада под обстрел. Войници, които го вземат за агент на ЦРУ, шпиониращ в полза на Contras (бунтовническа групировка, която по онова време се опитва с американско финансиране да свали социалистическото правителство на страната – бел.ред.), стрелят по него. След много усилия все пак успява да убеди войниците, че е турист.

В Хондурас, на напълно безлюдно място, “Черната принцеса” пука гума. На смрачаване обаче се появяват някакви местни хора, които предлагат да вземат гумата и да я поправят. Връщат се след полунощ: гумата вече е като нова, пък и го упътват към място, където може да пренощува. Емилио иска да им плати, но те отговарят: “Това беше услуга – за услуги не се плаща.“

Ското обиква САЩ от пръв поглед. Впечатлен е от реда и чистотата там. Разглежда всякакви забележителности, но сърцето му сякаш остава в Холивуд. Е, чувствата се оказват взаимни: Том Круз не само си осигурява правата върху историята на мото пътешественика, но и неколкократно ги подновява – срещу сумата от 25 000 долара на всеки три месеца.

Обаче не всичко се оказва толкова идеално. Докато текат преговорите с Том Круз, Емилио научава, че наетият от него самия мениджър тайно е присвоил правата върху историята му. Съдът отсъжда в полза на Ското, който се връща правата.

Европа и Желязната завеса

Мотоциклетистът преминава през няколко държави от Западна Европа. Но иска да продължи и към източната част на Стария континент. Което се оказва много трудна мисия – това е времето на Студената война, на Желязната завеса. За да влезе в страните от т.нар. Източен блок, му е необходима виза. И тук на помощ се “притича” ненавистта на една държава, от чието посолство, след като в продължене на седмици е настоявал да бъде пуснат в страната, тайно му издават виза. “Разбира се, Полша мразеше да бъде част от Съветския съюз“, отбелязва Емилио Ското. И обяснява, че служителите сякаш са изпитали (огромно) удоволствие, когато най-накрая му разрешават да влезе в Полша. А това, което той открива зад Желязната завеса, не е най-прекрасното нещо на света. Особено в държави като Румъния, където хората са се страхували дори да разговарят с него.

Трудната Африка

Следващият етап е Африка. Ското преминава през всичките 55 държави на континента и за него тази част от мото пътуването му е най-трудната: “Беше година без асфалт, година на пресичане на реки без мостове.“. Прекосяването на пустинята Сахара с тежащ близо 360 кг (с багажа) луксозен туристически мотоциклет, звучи невъзможно. И на моменти почти е било такова. Застига го пясъчна буря, продължила 4 часа. Била толкова свирепа, че от силните пориви на вятъра паднал от мотоциклета, свил се на кълбо и едва-едва дишал.

Емилио разказва за огромни дупки по западното крайбрежие на Африка – дълги 3 метра, широки 1.2 метра и пълни с “изключително зловонна каша, покрита със сух, кафеникаво-зелен слой тиня“. А обобщението за престоя му на Черния континент е: “Сблъсках се с милион неочаквани неща – нови земи, смъртоносни ситуации, нови правила, нови вярвания, нови реалности, гладуващи деца, воюващи армии и човешки жертвоприношения.“ Той описва и как едва не е бил отровен и изяден от племе канибали, които му предложили да изпие мистериозна течност. За щастие, негов приятел в Сенегал го бил предупредил за канибалите – така че Ското побързал да се качи на мотоциклета си, докато канибалски ръце се мъчели да го спрат и го дърпали за ризата му.

Второто околосветско пътешествие – към Азия

Преживяванията на мотоциклетиста в Азия продължават интересния тренд 😉 . Индия за него си остава изключително гостоприемна и сърдечна страна. Там към него се присъединява Моника Пинос (Monica Pinos) – приятелката му от Аржентина. Тя пристига със самолет, за да се омъжи за Емилио Ското. И да прекарат един импровизиран меден месец – докато двамата заедно пътуват на “Черната принцеса” в продължение на няколко месеца.

А след това пътешественикът продължава сам и прекосява Югоизточна Азия + Австралия + множество острови в южната част на Тихия океан (на някои от които местните за първи път в живота си виждат мотоциклет).

Защо второто околосветско пътешествие ли? Ами Ското не продължава на изток, за да се прибере в Аржентина. А се насочва в обратната посока, за да посети страните, които е пропуснал. Отива и в родното място 😉 на Honda – в централата на компанията. Посрещат го като герой. И без значение, че един от механиците първоначално преценява, че Gold Wing-ът е “негоден за каране“, мотоциклетът е прегледан обстойно и обслужен перфектно.

След Страната на изгряващото слънце – към загадъчния Китай

Да, но на границата Емилио Ското е неприятно сюрпризиран – за входна виза трябва да плати 70 000 долара. Той обаче успява да привлече вниманието на организационния комитет на (бъдещите) Олимпийските игри в Пекин през 2000 г. Ангажират го на добра воля да популяризира олимпийския дух и му разрешават не само да влезе в Китай, но и да пътува “без никакви ограничения и без надзор – нещо нечувано дотогава“. Получава и още един бонус: може свободно да обменя валута – сякаш е китайски гражданин, а не турист. Тази привилегия му дава огромно предимство на фона на оскъдните средства, с които разполага.

В продължение на 1600 км Ското пътува по протежение на Великата китайска стена. Успява да влезе и в Монголия. И, по думите му, от 75 години е бил първият чужденец, обиколил страната.

Падналата Желязна завеса

Когато Емилио стига до границата със Съветския съюз, с изненада научава, че Желязната завеса е паднала. Дотук добре, но има проблем 😉 . Въпреки новопридобитата си независимост, Казахстан все още отказва достъп на чужденци. Китай пък – нищо че Ското току-що е напуснал страната, не може да гарантира обратното му преминаване на границата. И два дни мотоциклетистът прекарва без храна и без вода – върху широката 800 м ивица между двете държави.

Помощ идва от телевизионен екип, пристигнал да вземе интервю от него за затрудненото му положение. Така на Ското му е разрешено да се върне в Китай. Той кара 6500 км до Пекин – за да получи от тамошното руско посолство виза за Казахстан. След всичките преживявания, Емилио Ското най-после успява отново да влезе на територията на бившия Съветски съюз. И да установи, че времената са станали още по-мрачни – времена на бандити и мутри, които управляват държавата.

Емилио Ското: статистиката на един световен рекорд

А тази статистика е умопомрачителна!
– Продължителност на пътуването: 10 години, 2 месеца и 19 дни (от 17 януари 1985 г. до 02 април 1995 г.).
– Изминато разстояние: 735 000 км (457 000 мили), което се равнява на 18 обиколки на Земята.
– Посетени държави: 279 (държави + острови + колонии + автономни територии, без да се прибира у дома). Този мото пътешественически рекорд и до момента остава ненадминат.
– Изразходвано гориво: приблизително 85 000 литра бензин.
– Смени на маслото: над 300 пъти.
– Използвани: повече от 300 гуми + 12 акумулатора + 9 седалки.
– Смени на паспорта: 11 пъти.
– Задържания под стража: 6 пъти – 1 път в САЩ и 5 пъти в Африка.
– Глоби за нарушения на пътя: 15 – 13 в Калифорния, една в Ню Йорк и една в Аржентина (в деня на завръщането му у дома).
– Случаи на обир: 5 пъти – в Бразилия, Мексико Сити, Екваториална Гвинея, Кения, Китай.
– Пътни инциденти: 2 – в Югославия и Танзания.
– Сблъсъци: 9 – с човек, с такси, с елен, с орел, с бабуин, с прасе, с ему и два случая с кучета. Плюс с безброй насекоми 😉 .

Емилио Ското тръгва на околосветското си пътешествие с 306 долара в джоба си. След първия обир (в Бразилия), остава и без тези парѝ. Освен че е задържан 6 пъти, по него стрелят 2 пъти. Преживява силно земетресение + две торнада + четири урагана + силна пясъчна буря в Сахара. Всичките си мото приключения, достойни за холивудски сценарий, описва в книгата си “The Longest Ride“ (“Най-дългото пътуване“).

А “Черната принцеса”?

Ското казва, че пак и пак би заложил на Honda Gold Wing. “Знам – споделя той, – че Honda не са създали този мотоциклет за прекосяване на Африка. Но машината се справи!”. И до днес Емилио говори за лукса и комфорта на модела Interstate, за удоволствието да слуша музика по време на пътуването – защото това му е помагало да продължи околосветската си обиколка.

“Черната принцеса” е “пенсионирана”. И прекарва старините си 😉 като експонат в Музея за класически автомобили на Дон Лафлин (Don Laughlin’s Classic Car Museum) в Лафлин, Невада, САЩ.

Околосветският пътешественик и съпругата му имат туристическа компания – Emilio Scotto World Tours. А дали, след като знае какви опасности биха могли да му се изпречат по пътя, пак би тръгнал на това мото пътуване, Емилио Ското отговаря: “Да. Това беше съдбата ми.“

Източници: AdvPulse, MM, PauTravel Moto, Guinness World Records, Rider Magazine и др.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.