Снимки: Reddit, Facebook. Колаж: BMM.

С изстрадано признание излезе в профила си Йордан Данчев – баща на изчезналия преди дни 16-годишен Иван. Думи, с които нашият приятел и колега Данчо благодари на всички помогнали за намирането на сина му. Думи, които дават обяснение какво се е случило. Думи, които само един силен човек, един истински мотоциклетист може да каже. И с тях, със своето изстрадано признание, публично да каже “Не се справих като баща!”.

Припомняме телеграфно предисторията. На 25 юли 2022 г. ние от BMM публикувахме пост за изчезналия Иван. Момчето беше в неизвестност от 72 ча̀са. Настана една човешка вълна̀ от съпричастност! Само нашият пост от Facebook страницата на BMM имаше няколко хиляди споделяния. Много хора изразиха надеждата си, че 16-годишният младеж скоро ще бъде намерен.

И това се случи!

Случи се благодарение на всичките Човеци, които споделяха поста (и на Йордан Данчев, и на BMM), които помагаха кой с каквото може. И които искрено се молеха момчето да бъде открито – здраво и невредимо.

В ранните часове на 26 юли 2022 г. Иван беше намерен във Варна. Обявихме го и почти всички от вас – приятели, колеги и последователи на BMM, си отдъхнаха. Нали?! “Изпълзяха” обаче разни коментатори… И докато болшинството от нас се радвахме на щастливата развръзка, коментаторите злорадстваха. А ние от BMM се чудехме:
– някои хо̀ра зли ли се раждат или впоследствие стават такива;
– същите тези хо̀ра как и с какво основание съдят когото и да било – когато не са в чуждите обувки;
– защо същите хо̀ра така лекомислено предизвикват Вселената – защото, бай, бабо, може и на тях да им се случи нещо такова;
– как може да има толкова много човеконенавист у хо̀ра, които например професионално работят с деца…

И след цялото ни чудене направихме нещо, което в близо 9-годишната история на BMM никога не сме правили – спряхме коментарите под поста. С тази крайна мярка искахме поне малко да ограничим започналата да се излива негативна енергия от хо̀ра, които са забравили да бъдат човеци…

А във Facebook профила си Данчо постна едно изстрадано признание.

Което ние от BMM публикуваме с негово разрешение.

“След като сагата с изчезването, издирването и намирането на Иван приключи, мисля, че най-малкото, което дължа на всичките десетки хиляди, които се ангажираха с проблема, е благодарност и обяснение. Пиша тук, защото не знам как по друг начин да достигна до поне част от тях.

Благодаря на всичките над 40 хиляди човека, които споделиха зова ми за помощ! Благодарение на вас, след дни на безрезултатно издирване, успяхме да намерим Иван за по-малко от 15 часа! Благодаря ви!

Благодаря на всички хора, които ми се обадиха и ми писаха с информация за Иван! Повече от 100 човека се свързаха с мен и тяхната информация беше безценна. Благодарение на вас Иван бе локализиран и намерен! Иска ми се да спомена поименно всеки един от вас, но за съжаление това е невъзможно, защото не искам да пропусна някого. БЛАГОДАРЯ ВИ!

Вие сте тези, които намериха Иван.

Вие сте героите в тази неприятна история. БЛАГОДАРЯ!

Благодаря на приятелите си, които направиха дори и невъзможното, за да ми помогнат! Благодаря на Орлин, който ми даде автомобила си, за да издирвам с него Иван, защото моят е в неизправност! Благодаря на Галин, който от хиляди километри разстояние организира хора, които да следят за Иван на ключови места, където се предполагаше, че може да се появи! Благодаря на брат ми и неговите приятели, които задействаха всичките възможни механизми за проследяване, макар Иван да беше изключил телефона си и спрял достъпа си до интернет! Благодаря на всеки, който се ангажира и направи всичко според възможностите си, за да бъде полезен! Благодаря ви от сърце!

С помощта и отдадеността на всички изброени горе хора, намерихме Иван във Варна. Отишъл е там с намерението да се установи – да си намери работа, квартира, да се премести да учи там и да се премести в баскетболния отбор на “Черно море”. Представял си е как ще ни се обажда по два пъти седмично, за да не се притесняваме за него, и ще си устрои самостоятелен живот. Амбициозен план е имал. Именно заради намерението му да си намери работа го открихме – много хора го бяха забелязали няколко дни да обикаля зеленчуковата борса в града и да разпитва за работа. Там го и намерихме – за поредна нощ отишъл да си опита късмета, но ние вече очаквахме това и късметът се усмихна на нас.

Както казах,

дължа и обяснение за ситуацията на всички познати и непознати хора,

които бяха съпричастни с проблема, вложиха емоция и енергия в него и дадоха частица от себе си за разрешаването му.

Колкото и да ми е неприятно да призная, причината за бягството на Иван е недобрата комуникация по линията родител-дете. Скарал се е с майка си и брат си, от което се е почувствал неразбран и не на място в дома им и е решил да започне нов живот. Не се е обадил на мен, за да сподели случващото се, защото е предполагал, че просто ще ида и ще го прибера обратно вкъщи. Ние, родителите му, сме допуснали грешката, от която се страхува всеки родител – не сме успели да изградим правилен и адекватен начин за общуване и разбиране със сина си в най-трудната за него възраст – тийнейджърските години.

Аз за себе си виждам в това огромен проблем и несправяне в ролята си на баща.

Тъжно и неприятно ми е, че е така, но е така и няма защо да се опитвам да намеря причината извън себе си.

По време на пътуването от Варна към София с Иван имахме достатъчно време, за да изговорим неща, които е трябвало отдавна да си кажем. И двамата си даваме ясна сметка за проблема и оттук нататък ще положим усилия, за да работим ефективно върху справянето с него. Майка му и брат му също, разбира се.

Понеже получихме доста обвинения, че сме знаели къде е Иван, но сме криели и просто сме драматизирали из интернет, че го търсим, макар по никакъв начин да не чувствам вина от действията си и да не дължа обяснение за тях, смятам за полезно да разкажа, за да обърна внимание и на тънките аспекти, съпътстващи проблема и въобще проблемите от това естество. След като в 18.00 часа в понеделник (25.07.2022 г.) беше категорично ясно, че Иван е във Варна и тръгнахме натам, полицията ни посъветва да не обявяваме публично тази информация, за да не стигне до него и това, че е локализиран, да го изплаши и да го накара да тръгне отново в неизвестна посока. И това беше съвсем логичен и адекватен подход,

защото да намерим детето си беше единственият ни приоритет

и информирането в социалните мрежи за напредъка в издирването единствено би могло да навреди. Поради същата причина отказахме да дадем телевизионна гласност и на многото журналисти, които ни потърсиха. Надявам се тези, които размахват пръст срещу действията на родител, който отчаяно търси избягалото си дете, и които нямат ни най-малка представа за причините и последствията от тези действия в такава кризисна ситуация, да си дадат сметка, че осъдителното поведение, особено когато е лишено от ясен поглед върху цялата картина, е всичко друго, но не и адекватно и конструктивно.

Всичко това го казвам както от позицията си на “обвиняем”, така и по принцип. Защото е важно. Във всяка подобна отвратителна ситуация има време за действия и време за обвинения, но тези две времена не са едно и също, ами се приоритизират последователно.

Надявам се никой никога да не преживява ужаса, в който бяхме ние през последните дни! И отново благодаря безкрайно на всички, които помогнаха да намерим Иван! Цял живот ще съм ви благодарен!”.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.