Срещу вятъра

Срещу вятъра

Снимки: личен архив. Колаж: BMM.

Срещу вятъра” е новата книга на нашия колега и приятел Красимир Симеонов. За нея той казва: “Всеки върви по своя Път сам – сред неволи и дръзновение. И в търсене на труднодостъпното щастие. Тази книга ще ви изправи пред стихиите, в мига, в който те започнат да ви обгръщат, когато застанете на този Път.

Новата творба официално все още не е видяла бял свят. Ние от BMM обаче имаме честта и удоволствието да ви предложим в аванс няколко от включените в нея разкази – естествено, на мото тематика 😉 .

Газ до дупка

Времето е приказно – светът току е започнал да се пропуква и да разцъфва. Пролетта може буквално да се вдиша – уханията във въздуха се преплитат в зашеметяващ букет, който ти замайва главата дори в града. Спрял съм с мотора на последния светофар преди да напуснем Варна и да поемем на юг. Двигателят и жена ми равномерно боботят. Тя ми бърбори нещо, но аз съм се заслушал в ритмичното дълбоко потреперване на желязното същество под мен. И просто се усмихвам.

В един момент до мен нервно заковава спортен мотор – навива и накъсва газта, видимо нервничи от няколкосекундното забавяне. Поглеждам към моториста и очите ми се срещат с възбудения поглед на М. Пременена в бяло клинче, с прилепнало кожено яке и с белия си пистов мотор, М. изглежда съвсем като ангел от рая на мотористите. Спускам очи от каската ѝ надолу, минавам по извивките на тялото и стигам до скоростния лост на върха на ботуша ѝ – нямам никакви забележки. Тогава ѝ кимвам с глава и тя ми кимва засмяна. После отваря визьора, за да си кажем някоя дума, но силен удар по шлема нарушава идилията ни и ми размътва мозъка.

Жена ми ме е цапардосала яростно отзад.

В следващия миг чувам ледения ѝ глас в ухото си:

– Карай!!!

Едвам преглътнах и, без да разбера как, ръката ми сама подаде газ, машината изгърмя… и минах на червено.

Мотористът като ловец на мигове

Да виждаш със сърцето си – това е ключът.

Тогава, докато си на Пътя, светът се уголемява и тогава започваш да се докосваш до дребнички, прекрасни детайли, които са ти убягвали досега.

Смисълът е всеки ден да правиш поне по малко от нещата, които обичаш.

Прегърни секундата, в която си жив сега – без анализи, без амбиции, без планове, без очаквания и разочарования. Избери щастието и радостта и се дръж за тях.

Не стискай страданието, защото, както е казал Буда, “Болката е неизбежна, но страданието е въпрос на избор.

Понякога ти трябват десетки години да се научиш да го правиш, понякога, попаднал в дълбоко и чисто озарение, може да се случи за миг.

И не се безпокой за всичко във Вселената – за това го има Бог, който ни обича и ни въздига с всеки изминал живот.

Просто се придържай към истината и бъди добър човек – това е, останалото ще се нареди.

По залез

Съборът в Камчия, тази вечер:
– Как си, братле, съвсем си побелял?
– Какво да ти кажа – не чувам, почти не виждам, от счупванията през годините ръцете и краката ме болят адски…
– И как го караш този мотор още?
– Със сърцето си го карам!

Официалното представяне на новата книга на Красимир СимеоновСрещу вятъра” ще е на 02 август 2022 г. (събитието във Facebook вижте ТУК). А в следващите дни ние от BMM ще публикуваме още няколко мото разказа, предоставени ни от нашия колега.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.