
Снимки: личен архив. Колаж: BMM.
“Срещу вятъра” е новата книга на нашия колега и приятел Красимир Симеонов. За нея той казва: “Всеки върви по своя Път сам – сред неволи и дръзновение. И в търсене на труднодостъпното щастие. Тази книга ще ви изправи пред стихиите, в мига, в който те започнат да ви обгръщат, когато застанете на този Път.”
Новата творба официално все още не е видяла бял свят. Ние от BMM обаче имаме честта и удоволствието да ви предложим в аванс няколко от включените в нея разкази – естествено, на мото тематика 😉 .
Газ до дупка
Времето е приказно – светът току е започнал да се пропуква и да разцъфва. Пролетта може буквално да се вдиша – уханията във въздуха се преплитат в зашеметяващ букет, който ти замайва главата дори в града. Спрял съм с мотора на последния светофар преди да напуснем Варна и да поемем на юг. Двигателят и жена ми равномерно боботят. Тя ми бърбори нещо, но аз съм се заслушал в ритмичното дълбоко потреперване на желязното същество под мен. И просто се усмихвам.
В един момент до мен нервно заковава спортен мотор – навива и накъсва газта, видимо нервничи от няколкосекундното забавяне. Поглеждам към моториста и очите ми се срещат с възбудения поглед на М. Пременена в бяло клинче, с прилепнало кожено яке и с белия си пистов мотор, М. изглежда съвсем като ангел от рая на мотористите. Спускам очи от каската ѝ надолу, минавам по извивките на тялото и стигам до скоростния лост на върха на ботуша ѝ – нямам никакви забележки. Тогава ѝ кимвам с глава и тя ми кимва засмяна. После отваря визьора, за да си кажем някоя дума, но силен удар по шлема нарушава идилията ни и ми размътва мозъка.
Жена ми ме е цапардосала яростно отзад.
В следващия миг чувам ледения ѝ глас в ухото си:
– Карай!!!
Едвам преглътнах и, без да разбера как, ръката ми сама подаде газ, машината изгърмя… и минах на червено.
Мотористът като ловец на мигове
Да виждаш със сърцето си – това е ключът.
Тогава, докато си на Пътя, светът се уголемява и тогава започваш да се докосваш до дребнички, прекрасни детайли, които са ти убягвали досега.
Смисълът е всеки ден да правиш поне по малко от нещата, които обичаш.
Прегърни секундата, в която си жив сега – без анализи, без амбиции, без планове, без очаквания и разочарования. Избери щастието и радостта и се дръж за тях.
Не стискай страданието, защото, както е казал Буда, “Болката е неизбежна, но страданието е въпрос на избор.“
Понякога ти трябват десетки години да се научиш да го правиш, понякога, попаднал в дълбоко и чисто озарение, може да се случи за миг.
И не се безпокой за всичко във Вселената – за това го има Бог, който ни обича и ни въздига с всеки изминал живот.
Просто се придържай към истината и бъди добър човек – това е, останалото ще се нареди.
По залез
Съборът в Камчия, тази вечер:
– Как си, братле, съвсем си побелял?
– Какво да ти кажа – не чувам, почти не виждам, от счупванията през годините ръцете и краката ме болят адски…
– И как го караш този мотор още?
– Със сърцето си го карам!
Официалното представяне на новата книга на Красимир Симеонов “Срещу вятъра” ще е на 02 август 2022 г. (събитието във Facebook вижте ТУК). А в следващите дни ние от BMM ще публикуваме още няколко мото разказа, предоставени ни от нашия колега.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.