Най-добрите пътешественици

Най-добрите пътешественици

Снимка: Alexander Schimmeck (Unsplash)

Знаете ли кои са най-добрите пътешественици? Да, да – мотоциклетистите, разбира се 🙂 . Но кои са най-добрите пътешественици-мотористи? Тези, които са с отворено съзнание, които са най-сензитивни и най-гъвкави. Защото са емоционално интелигентни! Те не само разбират собствените си емоции, те разбират и съпреживяват емоциите на другите. В психологията съпреживяването се нарича емпатия. И това качество е много важно, когато тръгнем да пътуваме. Ето 7 полезни съвети от психолози.

1. Да слушаме

Това е най-важното правило! Слушането е фундаментално неегоцентричен акт – да чуеш какво има да каже другия човек, без никакво значение какво ти имаш да кажеш. А когато сме на път, имаме много повече комуникационни препятствия. Затова да слушаме!

Всеки има истории за разказване. Спрели сме с мотора в Будва и срещаме колега от Швеция. Оказва се, че мотористът е лекар, който си е взел дълъг отпуск, за да може да обиколи с машината си Южна Европа. И започва да разказва…

Психолозите са категорични, че слушането не е само въпрос на чуване, но и на виждане. Да разпознаем езика на тялото, да уловим дискомфорта, да попием всичко с най-малка степен на осъждане и квалификация – това са все важни неща.

И още: така ще се научим да бъдем по-добри слушатели. Ще задаваме въпроси, които показват истинския ни интерес към казаното от събеседника. Ще попиваме и ще помним какво са ни казали. И ще получим повече радост от това да слушаме нечие друго описание на света, отколкото от своето собствено. Но… да не прекаляваме! Защото всеки един разговор предполага двустранност, нали 😉 ?!

2. Да приемаме приятелството във всичките му форми

Пътуването е катализатор за уникални връзки. Някои от хората, които ще срещнем, ще станат най-близките ни приятели. Други пък ще са приятна компания за по бира. Понякога приятелството е в онези 50 стотинки/цента, които даваме на случайно срещнатия бездомник…

Временните или пък трайни приятелства, които създаваме, докато пътуваме, ни учат как да приемаме връзките в живота си – без значение от недостатъците на хората, които срещаме. Без значение дали сме имали очаквания или не. Така се научаваме, че всяко познанство или приятелство е специален подарък в живота ни.

3. Да не се опитваме да оправим всичко

Нормален човешки импулс е, когато видим страдание, да се опитаме да го облекчим. Само че, колкото и парадоксално да звучи, това може да е нашият егоистичен импулс – главно с цел да облекчим своя собствен дискомфорт по отношение на страданието. Нека не забравяме, че може да нямаме правилните умения, за да се справим със ситуацията. Или пък може да не сме точните хора, които да облекчат нечие страдание. Не бива да се хвърляме да решаваме проблема, преди да сме го разбрали. Защото обикновено това само̀ по себе си създава проблеми.

Когато сме емоционално интелигентни мотористи-пътешественици, ще приемем чуждото страдание, ще го съпреживеем или просто ще бъдем там. Хайде сега обратно към точка 1: докато слушаме, ще се опитаме да укротим собствения си импулс за помагане и така ще дадем нужната помощ.

4. Да научим основните думи за учтивост в местния език

Нека да се разберем: няма да можем да научим езика на всяка страна, която посещаваме. И това съвсем не е лошо. Никой не очаква от нас да говорим хинди, само защото сме се качили на мотоциклета и сме отишли в Индия 😎 .

Но когато сме научили няколко думи от местния език, това показва, че сме положили усилия да говорим езика на домакините си в техния дом. Показва, че не сме егоцентриците, които се интересуват само от това какво другите могат да направят за тях. А сме хора, който истински оценяват и ценят какво правят другите за тях.

Най-добрите пътешественици - 1

Снимка: Nicole Geri (Unsplash)

5. Да показваме уважение

Ние сме във Виетнам, запознаваме се с местен човек и се хвърляме по най-сърдечния (за нас) начин да се здрависаме с него. Грешка!

Или пък сме дамска мото група в мюсюлманска страна и, след дълъг преход на машините, сме решили да се помоткаме малко по къси панталонки. Голяма грешка!

Защото това са все неща, с които можем да имаме морални проблеми. Да, по-сложничко е, отколкото да научим простичките думички “моля”, “благодаря”, “добър ден”… Обаче е много важно, дори и да ни се струва отживяло. Нека да уважаваме чуждите културни норми, за да се чувстваме по-сигурни. Това е знак на почтителност. Някъде някои хора може да ни помолят, когато влизаме в дома им, да си събуем обувките. И да – ние може и да не правим това в собствената си къща. Но там, в другата държава, ще го направим – защото разбираме (не само на теория), че на различните места важат различни правила.

Е, правилата може да са безсмислени. Или откровено несправедливи. Но НЕ сме ние хората, които ще се борят с тях – защото не сме наясно с контекста. Така че или да уважаваме правилата, или да не ходим там!

6. Да си позволим да чувстваме

Животните имат чувства и настроения, които показват и изразяват. А като биологичен вид ние сме животни. Така че по пътя на формалната логика също имаме чувства и настроения.

Няма нужда от излишен стоицизъм. Е, понякога той (стоицизмът) е романтичен, но пък не е здравословен. Затова, ако нещо ни разстройва, нека да си позволим да сме разстроени. Така правят най-добрите пътешественици – емоционално интелигентните мотоциклетисти. Само че… хайде сега да видим следващата точка, моля 🙂 .

7. Да не позволяваме на чувствата да диктуват действията ни

Емоционална интелигентност е не само да разбираме собствените си емоции, но и да ги овладяваме. Например пътуваме с приятел-моторист през Албания. Спираме на бензиностанция, за да заредим машината си. И след няколко минути с ужас разбираме, че онзи – бензинаджията, захлупеният албанец 😉 , ни е сипал дизел! Е, как ще реагираме? Към кого ще насочим гнева си? Към нашия приятел ли?

Разбира се, че можем. Но дизелът в нашия резервоар не е по негова вина. Няма да е честно спрямо приятеля ни. Затова нека по полезен начин да канализираме гнева си – да се оплачем на когото трябва, може дори да поискаме някакво обезщетение. И след това да оставим гнева да премине. Защото, колкото повече чувствата имат контрол над нашите действия, толкова по-малко контрол имаме ние върху чувствата.

BMM© 
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.