Вампири, духове и всякакви други злокобности има на много места по света. Ако сте мото-хорър-любител и искате да се “сблъскате” с нематериални създания и (почти) нереални изживявания, ние от BMM подбрахме за вас най-страховитите места в Европа. Така че – вдъхновете се от нашата “хорър карта”, запалете моторите и… газ към съответното злокобно местенце 😀 .

Започваме с България. 700-годишен скелет на вампир постави нашата страна на световната вампирска карта 😉 . Остатъците от този нашенски кръвопиец са изложени в музея в Созопол. Но тъй като в морското ни градче винаги можем да отидем, затова нека да преминем границата и да се насочим към северната ни съседка Румъния.

На 22 август 1456 г. принц на Влашко (Влахия) става Влад Цепеш Дракула. Твърди се, че една от неговите резиденции бил замъкът Бран, смятан за гнездо на вампири. Та този владетел, който бил известен с жестокостта и склонността си към извратен и невероятен садизъм, получил прозвището Дракула.

Малко по-късно наименованието “Дракула” станало нарицателно –

босът на вампирите, въплъщението на злото.

И да – не е доказано, че всичко, което от векове се носи от уста на уста за Влад Цепеш, е истина. Но пък е доказано, че граф Дракула е най-известният вампир в света.

Днес замъкът Бран е една от най-атрактивните забележителности на Румъния – макар че няма неоспорими доказателства, че Влад Цепеш Дракула устойчиво е живял там. Тази красива и магнетична постройка се намира в Карпатите, на 30 километра от Брашов. Идете в Бран, поразходете се в лабиринта от зали и стаи и ще се почувствате като сред декори на филм на ужасите.

Още една от резиденциите на графа-кръвопиец е посещавана ежегодно и от туристи, и от хорър-фенове – замъкът Поенари (Poenari). Той е разположен в южната част на Трансилванските Алпи (Южните Карпати). За този замък има достатъчно доказателства, че е бил обитаван от Дракула и семейството му. От крепостната стена на Поенари се е хвърлила Елизавета – съпругата на Влад Цепеш. Защото не е искала да попадне жива в ръцете на османските завоеватели.

За този замък се носят много легенди. Една от тях разказва, че, заради непосилния труд и неистов глад по време на строителството, стотици хора са намерили смъртта си под стените на Поенари. Според друга легенда във вътрешния двор на замъка има проход към таен тунел, който свършва чак в… Турция. Този тунел е бил използван и от самия Дракула – когато му се е налагало да бяга от обсадената крепост.

Следващата дестинация от картата ни на най-страховитите места в Европа е Словакия. На изток от Братислава се извисяват мрачните стени на величествения някога замък Чахтице (словацк. Čachtice). През ХVI в. в него е живяла родената в Трансилвания графиня Елизабет Батори.

Тя е женският аналог на граф Дракула.

Легендите разказват, че по нейна заповед, след жестоки мъчения, са убити около 600 девици. Една част от телата на умъртвените девойки били заровени около крепостните стени, а друга част – хвърлени в реката.

Графиня Батори не била вампир в класическия смисъл на понятието. Тя не пиела кръвта на жертвите, а само я източвала, за да се къпе в нея. И така да запази красотата и младостта си. Но кралят разбрал и “кървавите забавления” на Елизабет приключили. Графинята била осъдена на доживотен затвор и заточена в кулата на замъка Чахтице. След тригодишен престой в кулата тя умряла. Погребали я в подножието на стените на замъка – редом с телата на умъртвените девици.

 

Днес от някогашното величие на Чахтице са останали руини – разрушени стени, зейнали дълбоки дупки от кладенци. А местните жители разказват, че нощем от замъка се чуват жаловити стонове и злокобен кикот.

От Словакия – пак заради най-страховитите места в Европа 😉 , отиваме в Чехия. Там, на 40 км от Бърно, се намира средновековният замък Пернщейн (чеш. Hrad Pernštejn). Постройката датира от ХIII век и е била средновековното седалище на рода Пернщейн. Мрачният интериор на замъка е изключително подходящ за всеки мото-хорър-почитател 😎 . Тук са снимани много филми, сред които “Носферату – призракът на нощта” и “Ван Хелсинг”.

И ако случайно тъмните подземия, от които козината ви настръхва, не са ви достатъчни, имаме добра новина – Бялата дама. Не, не – не си представяйте истинска, от плът и кръв, жена. Бялата дама е Пернщайнското привидение. Преди векове, заради нарцистичните си наклонности (да се любува на собствената си красота),

тя била прокълната завинаги да се върти пред огледалото.

Затова, когато отидете в замъка, още на входа ще ви забранят да се оглеждате във висящите по стените огледала. В противен случай Бялата дама ще открадне красотата ви 😉 .

Сега – на юг, в Италия. Реле Кастело Бевилакуа (Relais Castello Bevilacqua) е замък, разположен в живописната провинция Верона. Построен е през ХIV век от търговеца Гулиелмо Бевилакуа. Но през 1848 г. австрийските войски опожаряват замъка. Оттогава в Реле Кастело Бевилакуа често се чува гласът на собственика Гулиелмо, твърдят местните хора.

Днес замъкът е приятен 4-звезден хотел. Срещу съответната сума можете да поспите в някоя от изисканите стаи и да похапнете в уютния ресторант.

И се насочваме към парижкия Musee des Vampires – едно от най-страховитите места в Европа. Само че там можете да отидете след предварителна уговорка. Споко – не с вампирите 😀 😀 😀 . А с някой от служителите от този интересен частен музей. Всяка вечер има вампирско парти – с обиколка с екскурзовод, вамп-игри и вампирски мохабед с други фенове на кръвопийците 😎 .

Сред най-страховитите места горещо ви препоръчваме стая 712.

Къде ли? Ами в Парадор де Кардона (Parador de Cardona). Този магичен замък се намира на стотина километра от Барселона, Испания и е построен през IХ век, над реката Кардонер.

Легендата разказва, че през ХI в. в замъка живяло семейството на виконт Рамон Кардона. Благородникът имал една-единствена дъщеря – Адалес (или Аделаида). Младото момиче се влюбило в мюсюлманина Абдал. Семейство Кардона обаче било категорично против връзката на дъщеря им с мавър. Но Абдал приел християнството и младите тайно се оженили. Накрая все пак тайната излязла наяве и Адалес била заточена в кулата – само на хляб и вода.

Днес Parador de Cardona е хотел. Гостите му разказват, че през нощта са виждали духове – на елегантна средновековна дама или пък на монах. И че са чували различни звуци, смехове, кикот. Че са усещали смразяващи повеи, дошли от нищото. Разказват още, че домашните любимци категорично отказват да прекрачат прага на хотела…

 

Последната ни отправна точка е Острова. Там има много призрачни местенца, които като магнит привличат любителите на паранормалното. През ХII век в Северна Англия е построен замъкът Чилингам (Chillingham). И в продължение на стотици години хората разказвали, че в него са виждали Синьото момче, което обитава розовата стая. Най-интересното обаче е, че при реставрацията на този замък в графство Нортъмбърлънд, в стената на споменатата розова стая, са открити скелет на момче и парче син плат.

В Чилингам има още призрачни квартиранти.

Единият е Сивата дама. Твърди се, че това е духът на покойната Мария Бъркли. Приживе дамата скандално била изоставена от съпруга си лорд Грей, който около 1600 г. избягал със сестра ѝ. Ако отидете в този замък, услужливо ще ви обяснят, че Мария излиза от портрета си и обикаля – за да търси изчезналия си неверен съпруг.

Явно в замъка много държат на “цветните” описания. Защото другият квартирант е наречен Белият дух. И той е от женски пол – блед призрак, който броди из стаи и коридори, спира живите, моли ги за вода, а след това изчезва.

А в средата на ХIII век в замъка Алнуик е имало истински вампир. Кървавите му безчинства били многобройни и зловещи – точно като за едно от най-страховитите места на Стария континент. Всичко започнало със смърт – на ревнив служител в замъка. Той разбрал за измяната на жена си, сбил се и умрял. След като го погребали, по улиците на градчето (Нортъмбърленд, Англия – бел.ред.) се появило странно създание. То нападало хората, хапело ги и ги заразявало с чума и други болести.

Минало се време и жителите на градчето, заедно с местния свещеник, отворили гроба на убития. И какво да видят – той бил по-жив от живите, защото от сърцето му се стичала топла кръв. Хората извадили тялото, занесли го на площада и го изгорили. А след това нощните набези престанали.

Едно сърдито привидения пък обикаля

замъка Уорик (Warwick Castle). Тази достолепна постройка се намира в английското графство Уоруикшър и е построена през 1068 г. Историята на замъка е наситена с битки и кръвопролития. Казват, че от подземията му и до ден днешен продължават да се чуват стенания и кашляне. А бродещото сърдито привидение е на сър Фулк Гревил. Благородникът е бил стопанин на Уорик и е бил убит от свой слуга.

Когато минавате през Лондон, се отбийте през известния квартал Челси. Там ще намерите къщата, в която е живял Брам Стокър (Bram Stoker) – ирландецът, написал в края на ХIХ век известния готически роман “Дракула”. Идете и до гробището Highgate. Можете да “скочите” и до гората със същото име – там се събират вещици и сатанисти.

И ако призраците и странните звуци са ви залипсвали 😉 , отседнете в 5-звездния лондонски хотел The Langham Hotel. Тази достолепна сграда е построена през 1865 г. Твърди се, че в стая 333 млад лекар убил съпругата си и след това се самоубил. Духът му и до днес населява стаята.

На финала ще се насочим към Шотландия – Единбург. Местният замък – Edinburgh Castle, ще накара и най-големите неверници да повярват в привидения и духове, ако прекарат поне една нощ в него. Построен е през ХII век и името му се “замесва” в много исторически събития – Войните за шотландска независимост, Якобитското въстание (1745 г.) и други. Легендата разказва, че преди всяко нападение в замъка се чувал барабан. А барабанчикът бил призрак без глава, дошъл да предупреди за настъпващата опасност. Според друга история в лабиринтите на постройката се заблудил беглец и загинал. Духът му обаче все още броди там.

Можем да продължим с още от най-страховитите места в Европа. Но май и тези са достатъчни. А сега – газ наобратно! Надяваме се, че са ви останали резервни чифтове бельо 😀 😀 😀 .

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.