Смяната на маслото

Смяната на маслото

Снимка: Motorcyclist

Стигнахме до смяната на маслото на мотоциклета ни. Това е един от най-важните моменти в експлоатацията на любимото ни двуколесно. Затова и го оставихме най-накрая 😉 . След като уточнихме как да процедираме с вериги, пиньони, въздушни филтри, акумулатори, спирачки и запалителни свещи, дойде ред и на смяната на маслото.

Масло и маслен филтър

От типа и състоянието на двигателя на мотоциклета зависи какво масло да използваме. Зависи и от климатичните условия, при които експлоатираме мотора си. По-добре е да се доверим на сервизното му ръководство (service manual). Производителите на играчките ни в повечето случаи препоръчват смяната на маслото да е през определен пробег – на 5-6 хил. км. За предпочитане е обаче то да бъде сменяно всяка година, без значение дали сме направили този пробег или не. Съществуват какви ли не теории по темата, а и производителите на масла също правят нови разработки. Дали и доколко ще се вслушаме в това, зависи единствено от нас 😉 . Най-важното е да не оставяме нивото на маслото да пада под минимума. Написаното по-долу важи за двигатели с мокър картер, каквито са повечето в днешно време.

Самата процедура по смяната на маслото и филтъра е много проста.

Ако моторът е безкартерен и е седял дълго време, е хубаво да поседи около час прав на централна стойка. Ако нямаме централна стойка, можем да го подпрем с нещо. Причината за това упражнение: цялото масло се е стекло в алтернатора. Ако го запалим и той не е седял прав, рискуваме помпата да не може да качи масло до горе. И тогава може да се получат неприятности с разпределителните валове например. Ако машината ни е с картер, пропускаме тази стъпка и минаваме направо на следващата.

Загравяме двигателя добре,

за да подгреем маслото. Това от своя страна намалява вискозитета му и прави задачата много по-бърза и лесна за изпълнение. Отваряме капачето, където се налива маслото – от седенето, въздуха и температурните разлики се е получил вакуум. По този начин си осигуряваме изтичането на всичкото масло – дори и това, което е в тесните канали на двигателя. Ако пропуснем тази стъпка, част от старото масло остава в главата на двигателя и вместо да сменим цялото масло, сменяме само част от него.

След това подлагаме някакъв съд с достатъчна вместимост под пробката – за източване на маслото. Ако нямаме специална вана за източване на масло, можем да си направим такава от стара туба. Развиваме пробката – обикновено се намира някъде в най-ниската част на двигателя (по обясними причини). Тя е уплътнена към картера на двигателя посредством медно уплътнение.

Ако уплътнителният пръстен има остър, неправилен ръб

или драскотини, задължително трябва да се смени!

След като маслото изтече от тази пробка, можем да я завием обратно на мястото ѝ. Преди това обаче трябва старателно да я почистим. От вътрешната си страна тя има магнитна част, по която полепват металните частици, получени вследствие абразивното износване на триещите се повърхнини на двигателя. С времето те се натрупват там, а ако не ги чистим,

ефективността на магнита се намалява

до момент, в който няма да успява да привлича тези частици. След като я почистим, трябва да проверим дали в парцалчето (салфетката или каквото сме използвали за забърсване) има отблясъци от стружки. Ако има съвсем малки, това е нормално и се дължи на износване на сегменти. Ако има по-едри, които драскат и/или стърчат като таралеж, тогава има нещо нередно.

Следва развиването на масления филтър, като преди това преместваме подложения съд под него. Самото развиване можем да направим със специален ключ за конкретния модел филтър, ако разполагаме с такъв. Ако ли не – с най-обикновен тръбен ключ. Оттам също ще изтече някакво количество масло.

Вече можем да монтираме новия маслен филтър. Стягането става само на ръка. Ако гуменото му уплътнение не е заводски омаслено, е добре да го омаслим, за да не допуснем нараняването му при стягане на филтъра.

Идва ред на наливането на новото масло,

като трябва да внимаваме колко наливаме. На почти всички мотори си пише колко масло им трябва. Съобразяваме се с това предписание, освен ако не сме преработили машината си за стънт – тогава слагаме с около 500 грама повече. Някои двигатели имат прозорче на картера, през което може да се види нивото нa маслото, а други – щека, с която да го проверим. И в двата случая има даден толеранс, в който трябва да бъде нивото на маслото. Ако то е твърде ниско, рискуваме мазането да бъде недостатъчно, а ако е твърде високо – това би натоварвало допълнително семерингите в двигателя. Важно е да се знае, че в общия случай нивото се проверява, като щеката просто се допира до гърлото, без да се навива на резбата си. При някои модели има особености, така че винаги, преди да запретнем ръкави и да се запътим към гаража, е добре да прегледаме и сервизното ръководство (service manual) 😎 .

Финалната стъпка в смяната на маслото:

след като сме източили старото си масло, е редно да го предадем в някой сервиз, където знаят какво да направят с него. Нека пазим природата чиста!

А ако се чудим какво е по-качественото и най-подходящото масло за мотоциклета ни, ние от BMM сме ви подготвили една поредица. За по-качествените масла за любимите ни машини – четете от 18 февруари 2020 г. 😉 .

Екип на BMM

BMM© 
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.