Колаж: BMM.
Ах, тези мотоциклетисти… Или пък “Уффф, тези мотоциклетисти…” Първото изречение можем да възприемем и като израз на възхита. Второто обаче е събирателно на отрицателното отношение към нас. Отношение, което варира в широк спектър – от тиха ненавист до дива ярост.
Следващите редове от материала са лееееко редактирани – защото оригиналът е един коментар за BMM, публикуван през 2018 г. и озаглавен “Мразя мотористите”. На няколко пъти заради заглавието и разни физически човечета, и разни нефизически ботове 😉 ни докладваха. Нарушавали сме били еди-си-какви-стандарти.
Ние от BMM обаче сме убедени, че разсъжденията на колегата Георги Илков са и ще продължават да са актуални. Затова ги пускаме отново, но със заглавие “Тези мотоциклетисти…“ Както е казал поетът – “под вънкашност чужда и под име ново” 😉 . Защото броят на тези мотоциклетисти се увеличава – и у нас, и по света. Защото тези мотоциклетисти ще продължавате да ги срещате все по-често.
И така – да започваме с “възкресения” коментар 😎 .
Мразя мотористите! Ама всички мотористи – до един! Тия трябва да ги забранят! Или още по-добре – да ги изтребят!
Чували сме това, нали? Виждали сме и проявите на тази агресия. И май я виждаме все по-често. Засичат ни просто ей така – заради единия спорт. Гледат да ни избутат от пътното платно. Или пък да лиснат нещо на същото това платно – за да се претрепем. Ако пък умрем – още по-добре за тях. И с нечовешко злорадство обявяват: “Един идиот/самоубиец/донор по-малко!”.
Да, мотористите не сме ангели. И няма как да угодим на всички. Но каква е причината да има не само такива, които не ни харесват, ами и които откровено ни мразят?
Ако направим една анкета на тема “Какво е отношението ни към мотоциклетистите?”, резултатите ще са следните:
– болшинството от анкетираните ще са неутрални – т.е. все ще им е тая дали ни има или не;
– една част ще ни съчувстват – защото това, което правим, е опасно;
– друга част ще твърдят, че сме недисциплинирани водачи – защото караме между автомобилите;
– трета част ще се възмутят от прекъсвачите, нощните гонки и пр. – т.е. от шума, който някои от нас вдигат (и ще са прави, де).
С това се изчерпва списъкът с нашите “грехове” спрямо редовите-граждани-не-мотористи.
Да, де, ама откъде се пръкват активните мото хейтъри? Онези, които с патологична упоритост пишат и бришат из социалните мрежи? Онези, които твърдят, че “един мъртъв моторист е едно добро начало”? Или пък изповядват философията, че “повече донори по пътищата – по-малко чакащи за трансплантация”?
Ако (и когато) се опитаме да разговаряме с тези мото хейтъри, те ще изпаднат в истерия. От устата им неконтролируемо ще започнат да изскачат слюнки. И няма да могат да ни дадат адекватен отговор (освен ако не сме в режим “силни прекъсвачи”).
Но като мантра ще продължат да повтарят “Уффф, тези мотоциклетисти… Мразя ги!”.
За наше… успокоение нека да кажем: това е омраза като всички други видове омрази. Има я навсякъде по света, а не само в България. Някои мразят представителите на друга раса. Или пък на друга националност. Или на друга социална група. В основата на омразата към нас – мотоциклетистите е противоречието между нашите действия (от една страна) и ценностите и убежденията на мразещия (от друга).
Мразят ни, защото не сме като тях. Защото нямат парѝ за мотоциклет, а ние имаме или нЕкак си намираме 😉 ). Защото те си отвисяват в задръстванията, а ние – не. Защото, ако не дай боже, на нас нещо ни се случи, бързо ще дойдат колеги, които ще ни помогнат. А на мразещите трудно някой ще им се притече на помощ.
Тези хорица просто не са това, което им се иска да са. Имат си психолого-психиатричен проблем, който се нарича “разминаване между желано и действително”. И затова трябва да мразят някого – евреите, не-бѐлите, богатите, бедните, успелите, бездомните, мутрите, кифлите със силиконовите устни и гърди, гейовете, ченгетата, толерастите, крадците, свободните… Няма значение кого – важното е, че мразят.
Ние също сме им на прицел. Някак си им пречим да спят. Или пък да будуват. В трафика си късат нервичките двойно – защото хем едвам-едвам се придвижват, хем ние не висим в задръстванията. “Нагло” ги изпреварваме. “Режем” ги на светофарите. Винаги ще си намерим място за паркиране. Заради каските не могат да видят лицата ни. Пътуваме много. Караме с едни такива дрехи…
А бе, просто сме различни от тях. Пък те не обичат различността. Срещу нашите свобода и различност те възправят своята комплексарщина.
Само че срещу това нищо не може да се направи…
Коментар за BMM: Георги Илков
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
