Виктория Паскалева. Снимка: Георги Мерджанов (VBrand Visuals).

Виктория означава победа. Историята на нашата Виктория обаче е низ от победи. Победи над себе си, над стереотипите, над производителите…

Тя е Виктория Паскалева. 35-годишна, слънчева и с едни невероятни очи. Очи, в които се събират и упоритост, и последователност, и убеденост, и вяра в това, което прави. Очи, които грейват, когато Вики заговори за мотоциклета си.

Занимава се със софтуерни разработки и е бизнес анализатор. Звучи малко… сухарски 😉 , но героинята на нашия разказ обича работата си. И като един правилен Козирог 😎 е намерила и полезното, и интересното в своята професия.

Що се отнася до мотоциклетите, като повечето от нас

Виктория Паскалева. Снимка: личен архив.

Виктория се е запалила още като дете.

Разказва за зеленото Simson-че на дядо си, с което заедно са се возили. Което заедно са разглобявали. И сглобявали, де 😉 . “Когато дядо поостаря – продължава Вики, му взехме едно червено скутерче, на което и аз се качвах. Веднъж отидох на къра да го карам. И така паднах, че скутерчето се увъртя в тревата и цялоооото позеленя. Прибирам се вкъщи и ме питат защо е зелено. Погледнах и почти изненадано 😀 отговорих на въпроса с въпрос: “Ауууу, какво се е случило с горкото скутерче???””.

Но периодът на детския мото интерес отминава и идва времето на мото осъзнаването. А първият етап на това осъзнаване са стереотипите. Онези, дето много мото момичета са ги чували: че има неща, които не са за жени. Че жените трябва да готвят, да шетат, да гледат деца… И прочие отживелици, които и до момента успешно се използват като манипулативни лостове.

За болезненото и бунтарско себеосъзнаване Виктория разказва: “Този тип предразсъдъци са ми оказвали влияние много дълго време. И, за съжаление, те са определяли изборите ми в живота. Така си живеех – гледах хората с мотоциклети, радвах им се. Питах се: “Що сега не съм момче? Що и аз не мога…” От детството ми допреди 4 години наистина бях убедена, че това не е за жени. Докато разбрах, че да караш мотоциклет не е полово определящо. И да – никой около мене не ме е подкрепял. Реакциите по-скоро бяха ограничаващи.

Само че аз съм Козирог. И козирожкото надделя! Беше вторник, валеше дъжд. Събудих се, закусих, облякох се и в 09.00 часа “цъфнах” на мото полигона, близо до дома ми. Заявих на инструктора, че се записвам на курс.

Той обаче въобще не ме взе на сериозно.

Почна да ми рисува разни картинки с пътни ситуации. А аз да му казвам кой е прав и кой – крив. Човекът много се стараеше да ме откаже – явно изглеждам ненадеждна.

Всичко това се случи по времето на COVID, аз бях в лѝстата на чакащите и бях абсолютно категорична, че ще изчакам реда си. Много дълго време не казах на никого, разбира се. Пък и се чудех как да го кажа. Да заявя, че не е прищявка, нито пък лиготия. И разбрах, че сега е дошъл моментът, в който да кажа какво точно искам!”

Любимият Дарко. Снимка: личен архив.

Докато кара курса, Вики “реализира” първата си и единствена засега мото връзка. Харесва си мотоциклет, но какъв мотоциклет – Honda CBF600! Двуколесното е в Добрич – затова един варненски приятел на бъдещата мотоциклетистка го купува и ѝ го докарва. Голямата любов на Виктория се казва Дарко 😉 . И за него нашата героиня казва: “Не гледам на Дарко като на нещо временно. За мене това е дългосрочна връзка, той е мой дългосрочен партньор! Това е!!!”

Любопитно ни е каква е била реакцията на близките – след като Виктория става и мотоциклетистка, и горд собственик на прекрасно двуколесно. Почти не бяхме изненадани от негативната реакция… Но това не пречи на Вики вече четвърти сезон да кара сам-самичка из разни кътчета на България. Споделя, че карането за нея е много лично изживяване. Че знае положителните черти на карането в група, че няма нищо против мото групите. Но че се чувства достатъчно комфортно сама – с Дарко, с красивите гледки, с мото предизвикателствата, със себе си.

И стигаме до следващата (засега) победа на Виктория.

Победа, която е свързана по-скоро с нехайството (или пък с недостатъчното внимание) на фирмите-производители на мото екипировка и аксесоари. На тези компании май сериозно им убягва неоспоримият факт – че мото дамите са все повече. Че в САЩ например всеки пети собственик на мотоциклет е жена. Но какво тук значат някакви си факти???

Вики, чантата “Рила” и… Снимка: Георги Мерджанов (VBrand Visuals).

“Търсех за себе си неща, от които имам нужда – разказва Вики. – Дори и на мотоциклет, аз съм жена. Унисексът не е унисекс! Аз държа да си бъда жена – с плюсовете и минусите. Имах нужда от чанта. На пазара има текстилни, грозни, пригодени за анатомията на мъжа. Не отричам достиженията на големите брандове. Но защо не обръщат внимание на жените? А в България е още по-трудно. Аз съм размер S. Купих си единственото яке, което ми ставаше. След няколко сезона носене вече си ми харесва… 😉 .

В мото магазините са отделили по едно щендерче за дами. Аз и до ден днешен не мога да си купя панталон. А тогава, в началото, исках да имам чанта, в която да си сложа телефона, документите, портфейла, ключовете, очилата. Т.е. класическа дамска чанта. Навсякъде търсих и нямаше. Та оттам тръгна всичко…”

Но нали знаем, че който търси – намира. И Виктория намира: в пловдивско ателие една мацка 😉 удовлетворява исканията на мотоциклетистката.

Резултатът е истинско постижение

– прекрасна и функционална чанта, която Вики кръщава “Рила”. Ами да – Рила е най-високата планина у нас, там се намира най-високият планински връх в България. “Ми то стана яко. Защо да не си направя и още нещо за себе си? И добих увереността, че мога да го направя – да обясня, някой ще го сътвори и ще пресечем моята нужда с неговото ноу-хау. Ще направим неща не само за мене, но и за други хора.”

Вики и част от мото аксесоарите на MOTORISTA. Снимка: Георги Мерджанов (VBrand Visuals).

В продължение на доста месеци обаче е ходене по мъките. Вики започва да търси български производител, който да даде живот на нейните мото-идейни-аксесоари. Десетки фирми ѝ отказват. Не работели за нашия пазар. Не проявявали интерес. Работели само на ишлеме. Не искали да рискуват с нови продукти. И в този десен… Но съдбата и козирожката упоритост си казват думата: едно момче-мотоциклетист от Пещера се съгласява да пробват. А резултатът от тази проба се оказва повече от успешен!

И след точно година на търсене, лутане и намиране 😉 прекрасните, цветни и функционални аксесоари на Виктория видяха бял свят. Навръх Йорданов ден – с целия символизъм на този голям празник, в България заработи сайтът MOTORISTA, в който всяка уважаваща себе си мото дама ще намери нещичко за себе си – за да изрази своята индивидуалност, своята женственост. Е, и всеки уважаващ се мотоциклетист ще намери нещичко за подарък. Или пък за себе си, де 😉 .

За носещите-настроение-продукти на MOTORISTA ще ви разказваме в следващи наши материали. Подготвили сме ви невероятна и приятна, разбира се, изненада, за която скоро ще разберете.

Ние от BMM поздравяваме искрено и с преклонение Виктория Паскалева – за упоритостта ѝ, за неотклонността ѝ, за победите ѝ! Убедени сме, че ще има още мнооого успехи!

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.