Vršič Pass

Споделете


Vršič Pass

Снимка: Нетка Коева

Материалът за Vršič Pass е първият, който публикуваме в Предизвикателството на BMM. Получихме го часове след като ви предизвикахме 😉 . Автор е Нетка Коева, която описва себе си така: мото пътешественик, но не моторист; протоколчик от задната седалка 🙂 .

Vršič Pass - 1

Снимка: Нетка Коева

Vršič Pass е “превъзходният десерт” в мото пътуването Алпи 2019 на Нетка и приятелите ѝ. Това е техният 14 пътешественически ден. За 12 часа те преодоляват 455 км (през Италия и Словения). Насладете се на пътеписа на Нетка Коева.

Денят, в който постигнахме целта си и покорихме 50 алпийски прохода!

Започвам с изненада за четящите – няма да мрънкам за недоспиване! Ентусиазмът от предстоящото покоряване на 50-тия проход взе превес над обичайното ми сутрешно настроение и дори виждах красотата наоколо.

Относително чевръсто и адекватно се приготвихме и тръгнахме. Имахме среща с Митко в 10 часа на една бензиностанция, където пътищата ни се пресичат. Пристигнахме по-рано. Данчо реши да сипе гориво, макар резервоарът да беше почти пълен. Зад нас на колонката се беше наредил един нервак, който едва изчака Данчо да премести мотора и грабна пистолета да налива. Докато Данчо търси на кого да плати (защото предпочитаме да плащаме кеш), онзи вече беше заредил колата си, беше тръкнал картата и беше платил.

Какви бяха последствията от прибързаността на този типаж? По някаква причина колонката не беше стопирала след нашето зареждане, пичът беше сипал към нашата сметка, беше платил всичко и се беше изнесъл. Та така, денят започна с едни 10-15 евро подарък под формата на гориво. Ми, супер!

Vršič Pass - 2

Снимка: Нетка Коева

С тръпка се отправихме към прохода San Boldo, който е заветният номер 50 и с преминаването през който ще изпълним таргета си. Пътуването до там ни се видя много дълго – сигурно заради очакването.

И, алилуя, целта е достигната! Е, малко късно видяхме табелата, та се пуснахме няколко серпентини надолу, след което се върнахме обратно. Позирахме за снимка с предварително подготвеното от мен листче с надпис “50“.

Поздравихме се за постижението и се посмяхме какви идиоти сме.

Купих стикер, изчаках около 20 минути един велосипедист да се изака (сериозен запек, баси), за да ида и аз – ама по малка нужда. И тръгнахме.

Общо взето оттук нататък започва нашето прибиране към вкъщи. Излязохме от планината и изпътувахме супер много километри – в жегата на равнината и с ограничения 50 км/ч. Беше адово! Стигнах до извода, че най-голямата ми мъка при пътуване е жегата. А Данчо, който е в пъти по-студенолюбив от мен, направо не го питам какво му е.

Vršič Pass - 3

Снимка: Нетка Коева

С такава радост се впихме отново в планините и с още по-възторжени възгласи посрещнахме лекия дъждец, който заваля, макар за кратко!А най-големият кеф беше когато отбихме в посока Словения по едно сладурско пътче, което вървеше покрай рекичка. Ледената вода на реката се отрази жестоко облекчаващо на болящото ме кутре на левия крак. Сутринта съм си обула чорапа по някакъв дебилен начин и, докато го оправя, направо ми разказа играта на пръстчето. Но болката си остана и чак когато го топнах в студената вода, се облекчи.

Влязохме в Словения през Passo Predil и заизкачвахме Мангарт седло (Mangart Seddle). Е, те това беше най-големият страх, който съм брала през времето на пътуването ни. Пътят е мега тесен, урвите са мега дълбоки, изкачванията са мега стръмни. Направо баси шубето ме тресеше, особено когато се разминавахме с коли. Дори в един момент бях на ръба да стана набожна. Обаче е мега красиво! Уау! Малко преди върха ни налази мъгла, та страхът ми съвсем се прояви. Стана си зловещо та знае ли се. Бях готова да сляза пеша тия 8 километра до долу. За щастие спускането мина направо неусетно.

Отидохме до Bovec да заредим и да решим къде ще нощуваме, защото вече сериозно ни заваля,

Vršič Pass - 4

Снимка: Нетка Коева

а искахме да минем днес и през Vršič Pass.

Явно в момента е някакъв летен туристически сезон, защото наоколо имаше свободни само разни мега скъпи хотели. Момчетата се съсипаха от ровене в интернет и накрая букнаха хотел до Любляна. Това означаваше още доста път, ама няма да ни е за сефте да замръкваме по улиците. Тръгнахме.

И ето в този момент закичихме перлата в короната на пътешествието ни – Vršič Pass! С тази липса на гласни букви се бъгам и въобще не мога да вдена как се произнася, но това няма никакво значение 😎 . Vršič Pass по план трябваше да е първият проход, с който да стартираме пътуването. Обаче лошото време тогава ни принуди да променим плановете и да го оставим за на връщане. И съм супер доволна, че стана така. Защото той се оказа перфектният десерт за пътешествието, който остави превъзходен привкус от цялото преживяване. Толкова е красив! Ама, наистина, толкова е красив, че ми иде да му напиша поема, след което да се пронижа с кама в сърцето и да умра, прегърнала произволно блокче от паважа му. Просто няма какво повече да приказвам – той е моят тотален фаворит. И пия бира. Наздраве!

Всички Нетини мото истории вижте тук.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.



Споделете

3 коментари

  1. Pingback: Кой спечели в предизвикателството на BMM? | Българска Мотоциклетна Медия

  2. Pingback: За един ден до Врачански Балкан | Българска Мотоциклетна Медия

  3. Pingback: Еднодневна мото разходка от Пловдив | Българска Мотоциклетна Медия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.