Колаж: BMM.

Дали сме влюбени в мотоциклета си? Болшинството от нас ще дадат утвърдителен отговор. Останалите не искат да си го признаят 😀 😀 😀 .

Да сме влюбени е специално чувство. Да сме влюбени в мотоциклета си е още по-специално чувство. Немотоциклетистите със сигурност няма да ни разберат. Но пък този BMM-ски материал не се отнася до тях 😉 .

Подбрахме 10 признака, че сме влюбени в мотоциклета си. Ако се припознаем в някой (или пък в някои) от тях, диагнозата ни е категорична.

1. Прекарваме много време с мотоциклета си

Ако концепцията ни за забавление е подчинена на това да прекарваме много време с любимата си машина, значи искрено обичаме мотоциклета си.

Ето и един типичен-мото-влюбен-неделен-ден. Събуждаме се призори, за да излезем и да покараме. Прибираме се следобед и отделяме няколко часа, за да измием добре любимото си двуколесно. След като то изсъхне, хуууубавичко го излъскваме. Идва вечерта. Качваме се отново на мотоциклета си и се срещаме с приятели. Мотористи, разбира се. И всичко, за което си говорим, са мотоциклетите – разбира се.

2. Трябва да го караме всеки ден

Имаме една-единствена причина да ходим с удоволствие на работа. И това е, че ще караме мотоциклета си. Тръгваме по най-дългия маршрут и се надяваме офисът нЕкак си да е изчезнал 😀 . Мразим да пристигаме. Мразим да слизаме от мотоциклета. В края на работния ден гледаме да тръгнем по-рано – за да избегнем трафика и да се насладим на карането.

Ако започнем да ставаме капризни и раздразнителни, когато няколко дни не сме карали мотора си, значи имаме PMS – Parked Motorcycle Syndrome, т.е. Синдром на паркирания мотоциклет. Този синдром е основополагащ за диагнозата Ние сме влюбени в мотоциклета си. В цял свят лечението е едно: възможно най-бързо подкарваме “изгората” си!

3. Обожаваме начина, по който изглежда машината ни

Всеки път, когато слезем от нея, я поглеждаме (пак 😉 ). И ѝ се възхищаваме. Мотоциклетът ни като магнит привлича погледите на околните и това ни кефи. Защото той не само е секси. Той ни кара ние самите да изглеждаме (още по-) добре 😎 .

4. Притесняваме се и от най-малкия мото проблем

Караме нанякъде си. И разбираме, че дългите светлини не работят. Добре, де – и без това не ги позваме Бог знае колко често. Но… се притесняваме и в изключително бърз порядък оправяме мото проблема.

5. Обичаме да показваме мотоциклета си

Ами да – та той е част от нас! Посветили сме му толкова много време (може и години), за да го превърнем в една уникална машина. Затова не пропускаме възможността да говорим за него и да го показваме на приятели.

Понякога правим нещо, което не е много-много за правене: в тунел вдигаме оборотите, за да чуем мото песента на двуколесното ни. И да ни видят, де 😉 .

6. Какво още да му сложим?

Сменихме ауспусите в деня, в който купихме мотоциклета си. След това си поръчахме нова седалка. Сложихме дисаги/куфари. Ъпгрейтвахме и светлините. Обаче май не е достатъчно. Защото винаги има още нещо, с което да подобрим нашия любим.

7. Прекалено собственически се отнасяме към мотора си

Обществен паркинг ли? О, не – той не е за нашия мотоциклет! Не можем да паркираме където и да е, защото се притесняваме, че някой може да докосне мотора ни. Или още по-лошо – да седне на него. А когато се върнем, внимателно изследваме всеки квадратен мото сантиметър. Ако на резервоара забележим едва видима драскотина, изпитваме пронизваща и дълго нестихваща болка. Затова предпочитаме да паркираме мотоциклета си само на място, където ще го виждаме.

8. Не можем да си представим живота без него

Кареме откакто се помним. Някои от нас – още от не-съвсем-законна-възраст 😉 . Сякаш цял живот сме карали.

Мотоциклетът ни е неразделна част от ежедневието ни, а животът ни без него е просто немислим. Когато се случи за няколко дни да сме разделени, нямаме търпение отново да се съберем 😎 .

9. Мотоциклетът ни има име, пол и рожден ден

Някои наричат мотоциклета си просто Harley (например). Но нашият си има име, пол и рожден ден. И ни е обидно, ако някой го нарече само мотоциклет.

Ние старателно сме запазили фактурата от покупката и това е актът за раждане на нашето двуколесно. На рождения му ден купуваме мото подаръци – за него или пък за нас 😉 . Защото може и да сме забравяли рождения ден на съпругата/гаджето си. Но никога не сме забравяли рождения ден на мотоциклета си!

10. С него имаме богато минало

Връзката ни е специална и мнооого социална. Имаме чудни спомени от пътуванията с него. Почти всичките ни истории започват с “Когато карах до…” – тогава бирата бързо свършва, но остават още много неразказани истории.

На финала да ви споделим личния си BMM-ски опит. От 10-те изброени по-горе признака ние имаме всичките 10. Диагнозата ни е повече от категорична – ние сме влюбени в мотоциклета си. Безвъзвратно. Безумно. Неземно. До болка!

А вие? Какъв се оказа вашият мото статус? 😀

Източници: TripMachineCompany, BikeWorld, Quto.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.