Трудно е да се пише статия за мотор като Africa-та. Сбъдната мечта за мотористи по цял свят, няма как да бъдеш безразличен. Но същевременно трябва да бъдеш безпристрастен и обективен. Е, опитах се…

Преди да говорим по същество, нека обърнем внимание на пазарната ниша на adventure bike-овете и защо тази Honda e златното попадение сред моторите.

Адвенчър стилът, най-общо казано, се роди в началото на 90-те. Вдъхновени от Париж Дакар, от падането на Източния блок и отварянето на нови маршрути за каране, мотористите по цял свят започнаха да търсят здрави и боеспособни туристически мотори. Родиха се Ténéré-тата, както и бащата на сегашната Africa. До 2004-та този стил беше за ексцентрични хора- пътуващи по света с палатка, по кални пътища, забутани дълбоко в източните държави. Тогава дойде и легендарният филм Long way round, в който Юън МакГрегър и Чарли Бурман обикалят света и далечния Изток със своите GS-и. Това даде тласък на адвенчър класа. Трябва ви мотор за дългите разбити третокласни асфалтови пътища, който да може да ви закара до язовири, да ви прекара през пустини и реки? Адвенчър байковете са вашия избор.

Годините минаваха, появиха се доста нови модели. Част от старите пък бяха спрени. Но като че публиката все още нямаше яснота какво точно иска от моторите в този клас. Получи се едно разделение от малките 600-700 кубикови мотори и огромните 1200 кубика. Но в последните две години ситуацията доста се промени. Все повече производители обърнаха поглед към адвенчър байковете като развиващ се пазар и изборът стана още по-голям.

В тази конкурентна среда трябваше да се роди новата Africa Twin. След като през 2003-та спряха стария модел, от Honda разполагаха с 12 години, за да създадат перфектния мотор. Но никак не им беше лесно. Компанията многократно се допитва до своите фенове какъв мотор искат да получат. А това е доста рисково, защото обикновено хората не знаят какво искат 🙂 . Искат мотор, който да е достатъчно мощен, че да носи вас и спътника ви, плюс доволно количество багаж, но да бъде лек и лесен за каране. Да бъде стабилен при високи скорости и пътища с много завои, но да е офроуд способен и да могат да се измъкнат от трудни ситуации. Да е евтин, но качествено направен.

Спокойно мога да кажа, че при всички тези противоречащи си условия, Honda са създали истинско бижу. Златната среда.

Стартовата цена за новата Africa Twin е 25 хиляди лева.

За нея получавате двуцилиндров, с паралено разположени бутала, 998-кубиков дуал спорт байк. 21 инча предно колело и 18 задно са достатъчни за тежък адвенчър офроуд. В тази цена получавате и ролбар, протектори за ръцете и двигателя, ABS и тракшън. Добре е, нали? За съжаление обаче липсват и доста неща… Няма централна стойка и изведено 12V захранване. А стъпенките изобщо не отговарят на амбицията да бъде дуал спорт байк.

Ако ви се дават още малко пари, може да получите и автоматична скоростна кутия с два съединителя. Не сме я тествали, но отзивите са страшно добри. И не е като скутер, както (вероятно) бихте си помислили. Въпреки че е автоматик, имате възможност за смяна на предавките от копчета, а вместо съединител получавате ръчна спирачка. И за да не говорим наизуст и да превеждаме чужди ревюта, стига за DCТ-то. Връщаме се към механичната 😉 .

Нашият тест бе разделен на 2 части – асфалтов и офроуд. Опитахме да поставим Africa-та във всички условия, които бихте срещнали с такъв мотор. Магистрала с висока скорост. Първокласен път със завои. Второкласен път с доста дупки и кърпежи. Черен път и лек офроуд. Стар черен път с коловози, камъни, сипеи и стръмни изкачвания. Сами можете да се убедите от долното видео. Асфалтовото каране не сме го показали, защото е малко скучно 😀 .

Още с качването усещате за какво е създаден моторът. Стойката е много удобна, висока и с добра видимост. Моторът е висок, но тъй като двигателят е максимално ниско разположен, не се люшка и не създава усещане за тежест. Задното окачване е лесно за регулиране, за предното ще ви трябват ключ и малко познания. За това обаче ще говорим малко по-късно.

Таблото е с монохромен дисплей,

не изглежда модерно и лъскаво, но работи и е ясно видимо дори в слъчево време. Освен стандартните неща има индикация за ниво на тракшън контрола и температура на околната среда. Второто е особено полезно през зимата или при преминаване на високопланински пътища. На лявата ръкохватка имате копче, с което може да се движите по отделните показатели и да сменяте покaзания такъв. Можете да редувате между моментен и среден разход, време на каране, измината дистанция. Отсъства меню, но работата с копчетата е опростена и много бързо се свиква.

Снимка: honda.bg

От дясната страна на таблото имате копче за изключване на ABS системата. Но това важи само за задната гума, предната продължава да е с активен ABS. Това е доста полезно, защото имате възможност да спирате по-динамично и да заключвате задницата, но същевременно при необходимост от рязко спиране, предницата ще остане управляема. Един малък и дразнещ недостатък е, че всеки път, когато изгасите мотора, системата се рестартира. Така преди всяко каране трябва да въвеждате ниво на тракшън контрол и on/off на ABS. Подозирам, че това е направено с цел безопасност на водача и да ви напомня, че ще карате без ABS или тракшън.

Оставяме го включен и настройваме тракшъна на 3-та степен. Това е най-високият контрол. Повярвайте ми, необходим ви е, защото тези 94 коня са доста и могат да ви докарат неприятности. Единственият път, когато го изключих напълно, бе при изкачване на стръмен, песъчлив наклон. Там е добре да оставите гумата сама да намери пътя си през камъните. Разбира се, това е тестови мотор – бяхме по-предпазливи и карането беше опознавателно 😉 . Сигурен съм, че, когато човек иска да кара собствения си мотор и да се забавлява по черните пътища, ще го изключва напълно. Копчето е разположено на лявата дръжка и е много удобно. Можете в движение да сменяте режима. Полезно и прятно! Браво!

Още при потеглянето от шоурума са ни необходими всичките коне и въртящ момент. Излизаме директно на главен булевард, преливащ се в магистрала. Врътваме газта до максимум…. Тракшънът присветва и за малко не късаме китки в опит да се задържим 😀 .

Моторът буквално се изстрелва!

Съединителят е лек, предавките влизат плавно и без проблеми. Докато се усетиш и превключваш без съединител. Вече сме на магистралата и сме със 120 км/ч на 6-та, а двигателят има още много накъде да се развърта. Сигурен съм, че и при 160 км/ч ще се чувствате комфортно. Няма вибрации, стоите стабилно на пътя. Тук имам малка забележка за слюдата. Тъй като е по-скоро офроуд ориентирана, стои една идея по-малка от необходимото. При мен беше почти на ръба на брадата, ползваме за ориентир правилото за височина, и при по-висока скорост се усеща –  шумът и вятърът се засилват. Със сигурност по-високите мотористи, ако възнамеряват да карат предимно по асфалтовите пътища, ще трябва да мислят за дефлектор или нова слюда.

Докато се включваме към отбивката, за да преминем към първокласните и второкласните пътища, неволно натискам клаксона. Това се повтаря още няколко пъти…. Смешно звучи, но наистина мисля, че бутоните за мигачи и клаксон са разменени. Може би в офроуда клаксонът ще ви е по-полезен, опитвайки се да разгоните някой добитък или колоездачи… и затова инженерите на Honda са го поставили там. Дори и след 2 часа каране, пак го натисках вместо мигачите.

Преминаваме по „прекрасните“ пътища в софийското поле… Къде хубаво асфалтирани, къде граничещи със слалом между дупки и подскачане по кръпки.

Новата Africa Twin отново се държи чудесно.

Тук усещаме по-добре възможностите на двигателя при динамично каране. Спирания, ускорения…. Мощността е точно там, където ви е необходима. Дори в случаите, които сте на по-висока от необходимото предавка, двигателят ви връща в играта и няма нужда да форсирате на полусъединител или да връщате надолу. Завиваме по черен път, свързващ два главни пътя… Първи сблъсък с офроуда. Гумите не са особено подходящи, затова започваме внимателно и предпазливо.

И тук, след редуването на тези пътища, идва може би единственото ми разочарование, макар че това май не е най-правилната дума. По-скоро изненада и недоумение. А именно –  настройката на окачването. Повярвайте ми, това е най-странното нещо, което съм карал. Когато карате по асфалт с неравности, усещате всяко ръбче. Имате чувството, че карате без предни амортисьори. Но натискате спирачка и….. се чувствате като в кораб при силно вълнение. Предницата потъва, все едно се гмуркате някъде. Противоречиво, нали? Отивате на офроуд и там нещата са същите… Усещате всяко камъче, същевременно предницата поема от големите дупки и неравности. Говорих със собственици на модела и те се обединиха около мнението, че окачването му в стоков вариант е доста неадекватно. Има два варианта – прецизна настройка от разбиращ материята човек (очаквайте скоро материал за окачване в BMM – бел.ред.) или цитирам: “Аз след тест драйва директно поръчах мотора и отделно си поръчах ново окачване“. Не ме разбирайте погрешно! Моторът не е некараем. При висока скорост по неравен път имате лека нестабилност… Но да не забравяме, че с тази 21 инча предна гума не сте за Нюрборринг. С една доза внимание при високите скорости всичко ще е наред. А едно ново окачване би било отличен тунинг в посока създаване на отличен експедиционен мотор. За обикновените мотористи като мен една настройка на стоковото ще свърши работа.

По разбитите пътища бавно стигаме планините над Кремиковци. Потегляме по един приятен панорамен черен път, свързващ Кремиковци с Локорско. Отляво ни е София със Софийското поле, отдясно – Стара планина и връх Мургаш в далечината. За такива места е създадена новата Africa Twin, тук се чувства като у дома си. Стига да не беше с гуми за асфалт… Затова само леки черни пътища, а не кални коловози. Ако си купувате Honda, минете и през някой център за гуми и си поръчайте К60 или Митас Е-07. Определено с тях ще ви хареса повече. Поради тази причина оставяме тракшъна на 2-ра степен и махаме ABS. Все пак трябва да се опознаем, преди смело да караме по камъните и поляните. Моторът се кара чудесно. Съединителят и кутията позволяват динамично да превключвате, без да сядате и да вкарвате усилия и тактика. Въпреки височината, си сте стабилни и управлението е леко. Моторът отива точно там, където искате. Все пак всичко се прави с известна доза предпазливост, защото дори за секунда да забравите за 1000-та кубика под вас, ускорението бързо ще ви напомни. За разлика от моя мотор, който е 660 кубика, тук карам Honda-та на 2-3-та предавка, а не на 1-2-ра. Както споменах горе, моторът е мощен и ви позволява каране на по-висока предавка, без опасност от изгасване. Същевременно по-ниските обороти ви дават спокойствие при по-рязко подаване на газта. Нямаше да е никак лошо, ако японците бяха предвидили офроуд режим, който да смекчава газта и мощността. Но всяко нещо си идва на определана цена… А тук целта е да имаме достъпен дуал спорт байк. Няколко изкачвания и спускания по-късно – впечатленията си остават същите. За чудесно представяне! Без забележка! С изключение на въпроса за окачването.

Тук ще ви дам личен съвет. Аз карам адвенчър от 2 години. Споменах, че моторът ми е 660 кубика. В този стил на каране е много важно да имате техника и да знаете как да подходите към всяка ситуация. Понякога ви помага много газ (както казват руснаците Болшая дупка, болшая газ), друк път свършвате по гръб в някой коловоз. Когато карате 1000 кубика, тези неща важат в още по-голяма сила. Въпреки всички хубави думи за мотора, той си остава един голям звяр… който трябва да се управлява с голяма доза мисъл и опит. Ако тръгвате да карате такъв мотор по гори и поляни, силно препоръчвам преди това да минете офроуд курс или поне няколко месеца да потренирате на близка поляна. Ще ви спести много телесни болежки и финансово обвързани ремонти по мотора 😉 .

За финал какво да кажа…. Големи благодарности за Honda България, че ми дадоха възможността да тествам това бижу. Опитах се да бъда обективен. Не знам дали се получи, защото този мотор не те оставя безразличен. Това е мотор, който ще впечатли и зарадва дори най-големите критици. Honda са свършили прекрасна работа и заслужено може да кажем, че това е истински наследник и продължител на традициите на старата Africa Twin. Летвата е вдигната много високо и конкуренцията ще има доста сложна задача, ако иска да измести Africa-та от лидерската ѝ позиция. Разбира се, Honda не трябва да се задоволяват и главозамайват с този летящ старт. Идва време за фейслифт! Очакванията са големи, но и има място за подобрения, които да ни задоволят. Времето ще покаже дали успехът ще бъде продължен.

Автор: Михаил Скулев (BMM)