Снимка: Aprilia
Представяме ви тест драйв на новата Aprilia Tuono 1100 Factory MY2019. Инж. Георги Златев се наслади на нейната компания цял един уикенд 😉 .
“Благодарение на Italia Motors имах възможността да се докосна до Aprilia Tuono 1100 Factory MY2019. Току-що регистрирана, само на няколко километра, първо я представих в “Мементо“ 😉 . Случайните минувачи се впечатляваха от лъскавата машина, а закоравелите мотоциклетисти – от V4. Така мина петъчната вечер.
В съботния ден разходих мотоциклета из София.
Снимка: инж. Георги Златев
В града той се държеше възпитано
– със стандартните настройки на окачването и карта на двигателя. Без рязкост в ускорението и с достатъчна работа на моторната спирачка. Това обаче не пречеше, дори със стоковата генерация, след 3-4 хиляди оборота да се усеща италианският темперамент на машината. А от плътния и внушаващ усещане за безгранична мощ звук автомобилите се отдръпваха от осовата линия. Този звук щеше да ме преследва в следващите два дни 😎 . Планът ми беше в неделя да мина едни 500 км по маршрут София – малко магистрала – малко Кресненско дефиле – Микрево-Раздол (чисто новичък асфалт) – Попови ливади – Гоце Делчев – Предела – София.
Вечерта премина под параграф четене на менюъли, разглеждане на диаграми на въртящ момент и отзиви за фабрично монтираните Pirelli SuperCorsa. Ето я и сухата статистика: 175 конски сили и 121Nm задвижват тежащия само 209 кг (напълно зареден) мотоциклет. Красивите и сигурни Pirelli (200/55/17 и 120/70/17) задържат на асфалта цялата тази мощ. Редица системи се грижат за сигурността – Cornering ABS, Traction control, lounch control. И всичко това е обединено от интелигентна APRC System (Aprilia Performance Ride Control), която “надзирава” електронно контролираното предно и задно окачване. А, и още нещо – перфектната спирачна система Brembo!
Неделя сутрин: кратък разбор с колегите мотористи и потегляме по хлъзгавите столични булеварди. Първо по-леко и внимателно, а след това – успокоен от светещите лампички по прекрасния дисплей (с отлична дневна видимост и автоматично преминаване в нощен режим при промяна в околната осветеност) – малко по-агресивно се изнасям по магистрала “Люлин“. В ръководството пише, че първите поне 1000 км е желателно да се кара с не повече от 7500-8000 оборота. За няколко секунди, увлечен от зашеметяващия звук, забравям указанията. И вече се движа с малко над разрешената скорост. Връщам се в нормативно установените граници и започвам да търся позицията, в която най-слабо ще усещам насрещния вятър. За мое учудване, до около 145 км/ч “голият“ мотоциклет предлага аеродинамичен комфорт за ездача, независимо от позицията и височината му.
Следващата ми задача е да разуча круйз контрола –
прекрасна екстра за скучното пътуване по магистралите.
Системата се активизира с централен натиск и задържане на бутона. Следващият централен натиск установява скоростта, на която машината започва да се “носи сама“. Всяко побутване на бутона в посока “+“ увеличава скоростта с 2 км/ч. Ако (случайно или не) деактивирате круйз контрола (натисната спирачка, съединител или върната ръчка за газта), задръжте бутона в посока “+“ и ще се върнете към удобно припомняната на дисплея запаметена скорост.
Докато разучавам всички функции и статистики за поведението на машината, неусетно наближаваме Благоевград. За любителите на цифрите: разходът на гориво варира с 0,5 до 2 л/100 км при изправен и заел аеродинамична форма водач. Средният разход при скорост 140 км/ч е 7 л/100 км.
Снимка: инж. Георги Златев
Напълнихме отново резервоарите и потеглихме из изтеглените завои в дефилето. С темпераментната машина все още сме в процес на опознаване 😉 . Но и за миг не усетих несигурност или непредвидимо поведение. Без значение от скоростта, завоите идваха и заминаваха. Мотоциклетът влизаше с лекота, държеше се стабилно и излизаше като по релси. Изпреварвания – добре… онзи звук, онзи звяр се пробуждаше. Завиждах на приятелите си, че имат възможността да чуват в цялата му сила топовния гръм от работата на шифтъра (нагоре и надолу).
Ето го и новоасфалтираният път Микрево-Раздол. Прекрасно място, прекрасна природа, прекрасни завои! За съжаление, на някои от завоите имаше камъчета, изнесени от товарните автомобили, транспортиращи дърва за огрев. След известно суетене около екшън камерите тръгнахме нагоре по 22-километровото трасе. И отново онзи звук ехтеше – след всеки завой по правите, в серпентините. Нямаше нещо, което да ме спре! Е, може би само онези малки камъчета.
Снимка: Aprilia
След като загряхме гумите и се поопознахме,
реших да изпитам цифрите от сухата статистика 😎 . Потвърдиха се очакванията ми, че двигателят V4 ще обедини въртящия момент от V-образния двигател и равномерната и гладка работа на четирицилиндровия мотор. След 4000-5000 оборота се събуждаше една буря от емоции, вихрушка от мощ, която те пленява, омайва и те вдига на крилете си. И пак онзи тътен… Но, колкото и да игнорираш настоятелно светещите бели, жълти и червени лампи, се връщаш към действителността и се наслаждаваш на отличната екипна работа на спирачките и интелигентната електронна система за стабилност.
Следващата цел е проходът “Попови ливади“ (познат още като “Папаз чаир“). Кратка спирка на върха, снимка с паметника на Гоце Делчев и отново по машините. Стомасите ни дават настоятелни сигнали да караме по-бързо. Но останалият все още тук-там пясък пък настоятелно моли да сме внимателни. По виещия се със серпентини път над град Гоце Делчев стигаме до село Делчево. Обяд и потегляме обратно по един от най-предпочитаните от мотористите пътища в България – участъкът Гоце Делчев – Симитли. Зареждаме, контрол на разходомера, нулиране на статистиката, завой след завой, подготовка, изпреварване, тътен – в рамките на пределно допустимата скорост. Усещам как един мечтан и изпълнен с усмивки ден отминава. С машината вече сме били заедно 400 км 😉 . Мисля си, че достатъчно съм я опознал. Но все има нещо, което вдъхновява и подтиква за още малко от онази наслада, заради която си заслужават и студа, и слънцето, и дъжда, и горивото, и несгодите.
Въодушевен от цялата емоция, изпитана от управлението на новата Aprilia Tuono 1100 Factory MY2019, спокойно и отговорно мога да заявя: за да се насладите на тази темпераментна, красива, високотехнологична и носеща радост машина, е необходимо само да посетите представителството на Aprilia.”
Автор: инж. Георги Златев
BMM©
