Снимката е илюстративна. Снимка: Barrie Today.

Кой от нас не е преживявал мото инцидент? Защото въпросът е не “Дали?”, а “Кога?”. За нас обикновено “летоброенето” е не преди първия ни мотоциклет и след него. А преди първия ни мото инцидент и след него.

Ние от BMM проучихме чуждия опит 😉 . Т.е. се ровихме из материали на разни и различни езици, за да видим какво пише по темата. След това се консултирахме с психолози. На база на всичко това подготвихме нещо като кратък наръчник как да се справим и какво да правим след мото инцидент.

И като казваме мото инцидент, не конкретизираме степента му на тежест. За някои от нас и изпускането на мотоциклета (или пък лекото подхлъзване) е страшно. Други пък свързват това понятие само и единствено с катастрофа. Хо̀рата сме различни – с различен вид психика, с различен праг на стрес, с различен праг на болка.

Всички обаче изпитваме страх.

И е без значение дали го признаваме или не. Страхът е плод на човешката умствена дейност, продукт е на нашето въображение. Страхуваме се не от реалната ситуация, а от повторението на нещо минало и възможните от това последствия. Тук ключовата дума е “възможните”. Защото те може да се случат, но може и да не случат. Това, което се е случило, е в миналото. А това, което все още не се е случило, е само в нашето въображение.

Нека да разберем от какво точно се страхуваме. От:
– повторение на мото инцидента ли?
– смъртта ли?
– от катастрофа с мотоциклета и нараняване ли?

И когато си отговорим на тези въпроси, тогава – така казват психолозите 😎 , ще имаме достатъчно ниво на осъзнатост. Което означава, че ще сме наясно с нещо основополагащо: мото инцидент може да се случи на всеки от нас, по всяко време, по вина на всеки участник в пътното движение. Това е като руска рулетка – не се знае кога ще ни застигне.

След психо-менталния етап да преминем към по-практическия.

Признали сме (си), че се страхуваме. Но и преди злополучния мото инцидент ние сме били наясно, че карането на мотоциклет е опасно. И в същото това време мото карането е изкуство, защото е в пъти по-трудно от шофирането на автомобил.

Ще се връщаме ли в играта? Или ще останем в плен на страха? Обикновено се връщаме 😉 . И го правим абсолютно съзнателно – защото мотоциклетът е свободата ни, животът ни!

Това е фокусирането върху положителната страна.

След всеки наш мото инцидент чуваме (и ще продължаваме да чуваме) фрази от рода на: “Казах ти, че ще паднеш!”, “Продай го тоз’ мотоциклет!”, “Колата е по-добра, по-безопасна е!” и пр. Тази негативистична лавина от възклицания и излияния ни действа точно като сол в рана. И, ако не я отхвърлим, може да се удавим в нея. Затова нека да си спомним:
– какво ни харесва в мото живота;
– защо избрахме да караме мотоциклет;
– кое е водещото за нас – удоволствието от това да сме на мотоциклет или рискът, който винаги ще го има на пътното платно.

Ако решим, че за нас водещо е удоволствието от карането на любимото ни двуколесно, нека тогава да се подготвим за най-лошия вариант. Това е наш съзнателен избор и е добре да подходим съзнателно 😉 .

Важните моменти

са няколко:
1. Добре е да се консултираме с експерт – с човек, който е професионалист и обучава. С него заедно ще направим ретроспекция на преживяния от нас мото инцидент – какво се е случило, как се е случило, къде сме сгрешили, можели ли сме да го избегнем и пр. И нека да запомним – експертите дават съвети, а останалите – мнения.
2. Нека да изчакаме, докато отново се почувстваме готови да се качим на мотоциклета. Вижте, тук срокове няма. Някои от нас бързо-бързо се връщат в стария режим. Но на други може да им отнеме месеци – още повече ако са получили (тежки) наранявания. Само че! Нека не забравяме, че

колкото повече отлагаме да се качим на мотоциклет след мото инцидент,

толкова повече страхът ще се развие. И ще се вкорени…
3. Когато отново поискаме да се качим на машината си, нека да напредваме с малки, но сигурни стъпки. Това правило важи с пълна сила, ако сме преживели тежка катастрофа и/или сме имали травми. Защото към страха се прибавя и несигурността – дали счупеният ми глезен се възстановил, как ще се справя и др.
4. Ако след мото инцидент мотоциклетът ни е тотал щета, добре е при избора на следващия да сме разумни.
5. Следва зоната ни на комфорт. Да започнем полека-лека да я разширяваме. И да, в главите ни най-вероятно ще се блъскат разни гласове – че сме луди пак да се качим на мотоциклет, че пак ще се нараним и какво ли още не. Нека да сме наясно, че някои от тези гласове звучат логично, но други са преекспонирани. Затова да ги поддържаме в баланс 😉 . Всички ние знаем, че карането на мотоциклет е рисково (по субективни и обективни причини). Но можем да направим немалко неща, с които да намалим степента на риска (внимателно каране, висококачествена мото екипировка, добри мото умения…).
6. Ако не се чувстваме достатъчно уверени, нека вземем няколко часа при добър инструктор. Не е срамно! Напротив – в контролирана среда ще започнем постепенно да реставрираме уменията си.

А и така ще можем да анализираме грешки,

които преди сме допускали. И ако това означава да се упражняваме да паркираме, да караме на ниска предавка, да се учим наново как да караме (извън пиковите часове, на ненатоварени пътища) – защо не?
7. Експертите съветват да правим чести почивки – особено ако сме имали травми вследствие на мото инцидент. Защото пострадалата ни част (или части) от тялото ще има/-т нужда да си отпочинат от физическото натоварване, на които я/ги подлагаме. Освен това – независимо дали го чувстваме или не, при повторното ни подкарване на мотоциклета ще изразходваме доста емоционална енергия. Затова и се препоръчват тези кратки и по-чести почивки – те ще ни предпазят от емоционално изчерпване преди да сме достигнали до местоназначението си.
8. Да общуваме с други мотоциклетисти. И да – някои от тях са катастрофирали, други са пострадали. Но пак са се върнали на мотоциклетите си, нали?
9. Нека не забравяме да сме добри към себе си и да се самопоглезим 😉 . Когато преодолеем страха си (или пък определен маршрут), да се самонаградим – защото сме се справили, защото го заслужаваме. Пък и един буркан Nutella винаги ще ни повдигне настроението и самочувствието, нали?! 😀 😀 😀

На финала

1. По принцип мото инцидентите и мото катастрофите са жестоки, но мнооого добри учители. Защото след тях изведнъж теорията се превръща в практика. Обикновено ставаме по-внимателни. А и реалността от фаталния изход вече не изглежда чак толкова илюзорна. Но! И тук е важен балансът, защото в противен случай можем да станем доста параноични.
2. Ако наистина искаме отново да сме на мотоциклет, нека да не позволяваме на нищо или на никого да ни спре. В противен случай не само ще се лишим от удоволствието да караме. Ами и едно такова послание за поражение ще се отрази и в други сфери на нашия живот.
3. Най-често мото произшествия се случват по два сценария: “Удариха ме.” и “Нямах време да намаля.”. При първия ние излизаме виновни, защото не са ни видели (а ние сме забравили, че не ни виждат…). При втория сценарий сме карали по-бързо, отколкото можем (или условията са ни позволявали).

Последното не беше особено оптимистично май… Затова, колеги, нека караме внимателно и сами да се пазим!

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.