Колаж: BMM.
Срещу кого ще протестираме довечера? Или срещу какво ще протестираме? Срещу насилието ли? И/или срещу правосъдната ни система?
Тези въпроси задава нашият читател Никола Владимиров в коментара си, изпратен в редакцията на BMM. Публикуваме го (почти) без редакторска намеса.
Един синковец нарязал с макетно ножче приятелката си – 18-годишно момиче от Стара Загора. Обръснал ѝ главата. Счупил ѝ носа. Направил още какво ли не – каквото е родила изродската му заобленост, стояща на раменете му. Нарязал я така, че детето (и аз имам дъщеря, затова за мене е дете) има 400 шева! И това е само видимата част от деянията на този изверг. Част от невидимата е, че синковецът не че е травмирал за цял живот момичето – той просто е затрил живота на детето.
Една съдийка пък – в компанията на двамата си колеги, се хили от телевизора. И вместо да демонстрира поне малко съпричастност към жертвата, чийто насилник е пуснала да си ходи по живо по здраво, хилейки се, заявява: “Искрено се надявам занапред да отразявате и нашите успехи.” Щото е страхотен успех да отсъдиш, че 400 шева + счупен нос + обръсната глава + нарязано с макетен нож момиче (и всичко това накуп) е лека телесна повреда, нали?!
Няма да се впускам в подробности какво бих направил аз, ако такова нещо – не дай боже – се случи на моята дъщеря. Най-кратката версия е, че това изродско к@п@ленце никой няма да може да го спаси. Не до съда, ами до полицията няма да може да стигне… жив. Затова довечера (31 юли 2023 г. – бел.ред.) ще отида на протеста. Ще протестирам – както хиляди българи, срещу насилието. Срещу слепите (или пък заслепените) очи на българската Темида.
Но най-вече ще протестирам срещу причините, довели до насилието.
Май ви обърках, а? Хайде сега да започнем по-отдалечко. Не съм психолог, но съм убеден, че всичко идва от семейството. И от детството. Защото (в общия случай) нашите реакции са функция на семейството ни, на родителите ни, на възпитанието, което те са ни дали.
Ако баща ви е… пошляпвал майка ви (измежду ракията и салатата, ей така превантивно – да му има страха), вероятността и вие след определена възраст да посегнете на момиче/жена е доста голяма. Ако пък майка ви се е отнасяла с вас – сина, като с принц, комуто всичко е позволено (щото такъв е патриархално-ориенталският манталитет), вероятността да израснете със самочувствието за все-позволеност и безнаказаност е повече от голяма. Просто примерче ви давам. Съседи са ми младо семейство с момченце, на около 4 години. Въпросното детенце, като излиза от вкъщи, оглася с виковете си цялата кооперация. От няколко дни е нарочило кучето ми и в несвяст му крещи “Марш! Марш!!!”. Майката пък – някаква юристка била, си мълчи и се подхилква като съдийката, за която споменах по-горе. И сега две задачки-закачки:
1. Що крещи това детенце?
2. Дали след някоя и друга годинка ще крещи “Марш! Марш!!!” на някое момиче?
Схващате ли? Гадничко ли ви е, а? Ама не искате да си го признаете. Да, много е трудно да застанеш срещу себе си, да се (само)погледнеш и честно да си кажеш: “Абе аз какъв пример давам на децата си? Що за човек съм?”.
Колеги, приятели, насилието е не само, когато посягаш и/или обезобразяваш някого. Ние сме мотоциклетисти и май доста добре познаваме различни форми на насилие. Ще ми се довечера, когато ще протестираме, да си дадем сметка, че уродът “400 шева” и съдийката “Хиля се и няма да си подам оставката” са само следствие. Причините са в нас и на ръка разстояние от нас.
Никола Владимиров
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
