Защо катастрофираме?

Защо катастрофираме

Снимка: SorryMate.

Защо катастрофираме? И (почти) винаги ли другите участници в пътното движение са ни виновни? Темата с мото катастрофите ни е особено болна – още повече на фона на мудното и/или неадекватно правораздаване.

От английската благотворителна организация DocBike са систематизирали 6 основни причини, които дават отговор на въпроса Защо катастрофираме? И ако някой вече тръгва да… разсъждава по плоскостта “Айде, бе, точно англичаните ли ще ми дават акъл…”, нека да представим кратка визитка на DocBike. В тази организация на доброволни начала работят висококвалифицирани лекари и парамедици. С реанимационни мотоциклети те полагат невероятни усилия да спасяват ранени колеги. На първо място обаче от DocBike инвестират в превенцията, т.е. в предотвратяването на мото катастрофите.

Ето какви причини изтъкват от английската организация по темата “Защо катастрофираме?” и какви съвети дават – така че да избегнем мото инцидентите.

1. Спрелите на кръстовище пред нас превозни средства

Според DocBike най-често срещаната причина да ни “закачат” или направо да ни бутнат е, че друг участник в движението не ни е видял на кръстовището. Толкова често срещана, че в английския език има собствен акроним – “SMIDSY“ или “Съжалявам, приятелю, не те видях.“ При нас, в България, битува кратката версия, т.е. “Не те видях.”.

Може да е някой, който решава, че ще завие наляво. Или пък надясно. Или пък ненадейно изскача отнякъде. И тъй като човешкият мозък не е много добър в идентифицирането на идващи “нископрофилни обекти” (каквито сме ние – мотоциклетистите), е логично посочената причина да е толкова често срещана. Още една причина: водачите на четириколесни обикновено са фокусирани върху това да открият пролука, в която да се вмъкнат – и въобще не им е до нас.

Какво да направим?

– Да приемем – ама устойчиво да приемем, че другите не ни виждат. Винаги да сме подготвени, че някое МПС ще изскочи пред нас или ще ни засече.
– Когато видим друго превозно средство на кръстовище, да намалим скоростта и да изчакаме. Така ще си осигурим повече време за реакция.
– Веднага да се махнем от опасната зона и да си “дадем” по-голяма дистанция.
– В тези ситуации спирачките са нашия най-добър приятел – винаги трябва да имаме готовност да спрем, дори и да сме с предимство.
– Ако мислим, че не са ни забелязали, да свирнем с клаксона. А след това може и приятелски да помахаме 😉 .

Най-добрият съвет:

Да наблюдаваме предните гуми/колела на превозните средства, а не очите на шофьорите. Ако започнат да завиват, спраме, преместваме се и подаваме сигнал.

2. Пресичането на разделителните ленти на пътното платно в трафик

Много е удовлетворяващо (или пък самодоволно) ние да сме победители в трафика. Защото се шмугваме наляво, надясно… Но точно в тези ситуации стават немалко мото инциденти. Най-често срещаните сценарии са:
– шофьор на бус (или баничарка) намалява скоростта, защото търси нещо (адрес, къде да спре и пр.), а след това изскача като талибанин и, без въобще да погледне, се включва в движението;
– МПС, което се опитва да завие, но ние не го виждаме, защото най-често то е пред камион или автобус;
– водач на МПС, който внезапно решава да завие/изскочи нанякъде, защото му е писнало да виси в трафика;
– ние сме във формат “филтъринг”, но не внимаваме за внезапно завиващи (без мигачи) или сменящи платната.

Какво да направим?

Ключовият момент е да НЕ забравяме, че, докато в трафика ние заобикаляме или изпреварваме, някой изведнъж може да ни пресече пътя. Затова:
– да се научим така да се позиционираме на пътното платно, че винаги да имаме достатъчно пространство, което да ни осигури и видимост, и време за реакция;
– да обмислим дали да не си включим дългите светлини, така че да сме по-видими за останалите шофьори;
– винаги да сме готови да използваме спирачките и клаксона;
– да караме (вкл. и при филтъринг) с такава скорост, че, когато някой реши да изскочи и да ни засече, да можем бързо да спрем ;
– когато започне да се заформя задръстване, да заемем своето място в него и да се движим със скоростта на трафика.

Най-добрият съвет:

Винаги да си задаваме въпросите Защо? и Ами ако? Ако можем адекватно да оценим причината за задръстването и да “видим” отвъд маневриращия (който е решил да изскочи, да направи обратен завой…), ще караме така, че сами да се предпазим от най-лошото.

3. Изпреварване/заобикаляне в кръстовище

Още един отговор на въпроса Защо катастрофираме?: заради високия риск някой да ни удари, дори и най-опитните мотоциклетисти и шофьори (вкл. и тези на МПС-та със специален режим на движение) в кръстовище избягват да изпреварват или заобикалят.

Най-добрият съвет (и не се извиняваме, че се повтаряме):

Никога да не правим това! Никога! Да не се надценяваме, защото не си струва. МПС-тата със специален режим не го правят. И това е достатъчно добра причина и ние да не го правим, нали?

4. Грешно влизане в завой

Всички ние обичаме лъкътушещите – обикновено извънградски – пътища и завои. Надценяването обаче е най-често срещаният фактор за грешно влизане в завой. Това не е MotoGP и ние не сме мото състезатели!

Три са основните причини за катастрофи в завой:
– твърде бързо влизаме в завоя и скоростта ни “измества” в насрещното движение;
– не сме предвидили какво може да има след завоя – защото сме влезли в него много бързо;
– озоваваме се в канавката – пак защото сме били необмислено бързи.

За да избегнем последиците от грешното влизане в завой, нека да си отговорим на въпроса: Мога ли да спра, ако ей сега видя трактор например? Ако отговорът ни е Да, това ще ни предпази от евентуален проблем.

Какво да направим?

– Да разберем/знаем/научим собствените си граници на собствените си възможности и да ги използваме. Лимитът ни е най-далечната точка от завоя, която ни осигуравя безпрепятствена видимост. Ако тази точка е достатъчно далече, можем да ускорим – стига обаче да няма отбивка (или страничен път), отъдето изневиделица би могло да изскочи някое МПС.
– Ако видимостта не е добра, трябва да намалим скоростта.
– Да усъвършенстваме уменията си за каране в завой – да открием границите си, а след това да се наслаждаваме на острите завои.
– Когато се съмняваме, да намалим. Най-катастрофално за нас е в завой да караме с твърде висока скорост.
– Да “използваме” пътя по най-полезния начин: да се репозиционираме, да преместваме центъра на тежестта си – така ще имаме по-добра видимост. Но мнооого да внимаваме – особено с камиони и автобуси, защото въздушната струя от тяхното движение може да ни отвее.
– Да сме сигурни, че можем да намалим. Или пък да спрем, без да се набучим в някое спряло (развалило се) МПС.

Най-добрият съвет:

Човек не се ражда с опит. Опитът се придобива. За да станем по-опитни мотоциклетисти, нека да инвестираме:
1. време – така ще разберем и научим собствените си граници;
2. средства и да изкараме допълнителни мото обучения.

5. Загуба на контрол

Дошъл е първият слънчев ден на дългоочакваната пролет – след като цяла зима не сме карали. А ние сме нетърпеливи отново да се качим на любимия си мотоциклет. Познато, нали?

По това време на годината във Великобритания, според DocBike, случаите с фатален или с достатъчно травмиращ край преобладават при мотоциклетисти на възраст между 40 и 60 години. Т.е. при такива, които имат по-дълъг мото опит и управляват по-големи машини. А не при млади мотоциклетисти.

Загубата на контрол е един от най-често срещаните отговори, когато си задаваме въпроса Защо катастрофираме? Затова нека самокритично да си признаем, че през зимните месеци малко сме “ръждясали”. И че сме позабравили силата на машините, които караме.

Какво да направим?

– След като дълго време не сме се качвали, нека отново се настроим. Когато седнем на мотоциклета, да не мислим за нищо друго, освен за самото каране. Никакви емоции като гняв, тъга и пр., защото те могат да агресират начина ни на управление на двуколесното. И да – карането на мотоциклет е добро за нашето психично и ментално здраве. Но, докато пак се почувстваме комфортно на седалката, нека да караме по-полека.
– Твърде много мисли препускат из главата ни? Ами най-вероятно днес не е точният ден да се качим на мотоциклета. Пък и да не забравяме, че след толкова дълъг период на НЕкаране, преценката ни за рисковите ситуации около нас е закърняла.
– Ако имаме трудности или съмнения, по-добре да ги споделим с някого. Не е срамно да потърсим помощ, а?

Най-добрият съвет:

Мотоциклетът е голям и силен звяр – лесно можем да надхвърлим собствените си граници и/или да изгубим контрол над него. Затова нека да действаме еволюционно, а не революционно. Стъпка по стъпка, месец след месец, обучение след обучение – така ще станем по-добри и по-опитни мотоциклетисти. Ако пък толкова искаме да тестваме машината си, най-добре е да си платим и да отидем на писта.

6. Каране в група

Когато споделяме хубавите моменти с мото приятелите си, сякаш радостта ни е по-пълна. Но, когато караме в група, вероятността да попаднем в инцидент, не е малка. Причините за това са две:
– Някои колеги много обичат да се показват 😉 . И/или да се състезават. Доказателства бол. Не го правете. Оставете го за пистата!
– При каране в група някои мотоциклетисти се опитват да следват темпото на първия, на водача. Случва се най-неопитният – този, който дори не познава добре пътя, да е в края на групата. И тогава той, в опита си да следва темпото, престава да внимава и да отчита какво се случва около него. Защото е зает да настигне приятелите си.

Какво да направим?

– Най-добре е да се дистанцираме от мото състезателите на пътя. На нас въобще не ни е гот, когато някой от другите участници в движението рови в мобилния си телефон, докато (уж) кара, нали? Защото това е рисково за всички. Затова нека да напомним на приятелите си с мото състезателен уклон: да се състезаваш на пътното платно не е гот! Ако пък толкова много искаме да се състезаваме, да си запишем track day. Или да пробваме ендуро рейсинг. Да, забавлението ще е епично. И ще си начешем спортната краста.
– Когато караме в група, да не забравяме колегите, които са отзад. Предварително да уточним дестинацията и да се уверим, че за тях това е O.K. Ако сме на дълъг мото трип, да определим местата за отдих и прегрупиране. Когато пък толкова искаме да караме в група, нека най-неопитният да е втори или трети в колоната. Ако сме водач, в огледалата да следим останалите и да караме според възможностите на по-неопитните.
– Нека вниманието ни да е насочено върху това какво става пред мотоциклета преди нас, а не върху регистрационния му номер. И да не караме на “гърба на приятеля” си – срамно е, макар че често се случва.

Най-добрият съвет:

Повечето опитни мотоциклетисти предпочитат да карат в група от 3-4 човека. Излезте, карайте и се наслаждавайте!

Източник: DocBike.
Материалът “Защо катастрофираме?” е подготвен специално за BMM от Димитър Порязов.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

1 коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.