Габриела Симеонова е един от основателите и председател на Motolegal – първото и единствено в България сдружение за правна помощ на мотористи. Кара мотор от повече от 5 години, въпреки че напоследък, след появата на сина ѝ, кара по-малко и повече се вози на задната седалка на мотора на мъжа си. Но все повече се ангажира с каузата за безопасност на пътя.

За BMM Габриела даде специално интервю, което със сигурност ще е полезно за повечето мотористи.

Как се появи Motolegal?

Идеята за Motolegal ни дойде спонтанно, на едно вечерно приятелско събиране. Имаме много приятели мотористи, всеки ден виждаме какви са проблемите на пътя. Имаме и няколко много добри приятели юристи, които също карат мотори и работят в областта на пътно-транспортните произшествия. Започнаха да зачестяват случаите с пострадали познати. И констатирахме, че все повече приятели попадат на недобросъвестни адвокати, които по един или друг начин ги подвеждат. В няколко случая видяхме, че имаше разминавания в получените съвети от разни адвокати и тези на нашите юристи. Оказа се, че нашите юристи са прави. И понеже като цяло мотористите не си знаят правата, решихме да създадем Motolegal. За да могат все повече мотоциклетисти да получават квалифицирани правни становища от опитни специалисти.

Каква е правната култура на българските мотористи?

На доста ниско ниво е. Хората масово си сключват застраховка „Гражданска отговорност“, защото е задължителна и КАТ ще ги глоби, ако нямат такава. А изобщо не разбират смисъла на тази застраховка. Не знаят кога имат право на обезщетение и в какъв размер. Много често са подведени от застрахователя за размера на обезщетението – и им плащат в пъти по-ниско от това, на което имат право.

Има я и другата страна –

има много мотористи без книжки и с нерегистрирани мотори.

Те не са минали съответното обучение, не си владеят моторите, същевременно са самонадеяни и на пътя непрекъснато създават много проблеми. Така поставят в опасност и себе си, и другите участници. Целта ни е да даваме гласност на проблемите и опасностите и да накараме хората да ги осъзнаят и да се замислят.

Каква е каузата ви?

Да помагаме на другите, да повишаваме правната култура, да разясняваме правата на мотористите като участници в движението, да участваме в различни кампании по безопасност на движението. За тази кауза трябва да имаш сърце и да си готов безрезервно да се отдаваш. Правим го, защото и ние сме губили близки хора на пътя. Най-трудно е с тежко пострадалите мотористи и със смъртните случаи – разговорите с близките на пострадалите, на които трябва да върнеш вярата и желанието за живот. А напоследък тези случаи много зачестиха. Искаме да помогнем на колкото се може повече хора да стигнат до справедливостта.

Целта ни е хората да осъзнаят отговорността и опасностите, с които е свързано управлението на мотоциклет, да инвестират повече време в своето обучение, да продължават непрекъснато да подобряват техниката си на каране и уменията си за контрол върху мотоциклета, да се научат да поемат премерени рискове. Един от големите проблеми е, че хората не осъзнават, че колкото по-мощен и бърз е моторът им, толкова по-голяма е отговорността, която носят на пътя. Мотористите сме по-уязвими, но и по-бързи и по-маневрени. Отношенията на пътя са многостранни, всички сме участници в движението и всички носим отговорност.

Кой основно създава проблемите на пътя? 

Една част от мотористите – така наречените “джигити”. В България манталитетът ни е такъв. Хората търсят начини как да избегнат закона, а не да го спазват. Искат правилата да са за другите, но не и за тях. В Motolegal инвестираме много надежда, че промяната е възможна и у нас. Вярваме, че, когато хората започнат да мислят малко по-малко за себе си и повече за другите, промяната ще се случи.

Тя – промяната започва първо във всеки от нас.

Когато станем по-толерантни един към друг на пътя, когато сме по-внимателни, започнем да спазваме правилата, отнасяме се помежду си като хора, инцидентите на пътното платно чувствително ще намалеят… Човечността е много важна, но, за съжаление, много хора забравят за нея.

Какво да правим, ако сме участник в ПТП?

Ето задължителните стъпки:

1. Обадете се на 112.

2. Обезопасете  района.

3. Направете снимки, преди да сте преместили мотора и другите МПС-та.

4. Съберете възможно най-много информация: имена, адреси, телефонни номера на другите участници, регистрационни номера на другите МПС-та, документи за самоличност на другите участници, номера на застрахователни  полици по „Гражданска отговорност“ на другите участници, имена, адреси, телефонни номера на свидетелите; имена на полицейските служители и данни за полицейския патрул.

5. Останете на мястото на инцидента, освен ако нямате нужда от медицинска помощ.

6. Направете снимки на щетите, на другите МПС-та, на участниците.

7. Уведомете застрахователя си.

8. Свържете се с Motolegal за безплатна консултация.

А защо да правим снимки? Нали не са доказателство в процеса?

Снимките сами по себе си не са доказателство, но могат да бъдат приобщени към доказателствата в съдебния процес посредством други способи. Те са важни и могат да бъдат от голяма полза за изясняването на фактическата обстановка и при изготвянето на частни авто-технически експертизи, консултации с вещи лица и други. Освен това впоследствие на снимките могат да се видят много детайли, които първоначално са ни убягнали на мястото на събитието – поради шока, суматохата или просто поради невнимание.

Кога имаме право на обезщетение и кой го плаща?

Имаш право на обезщетение, когато си:

1. пострадал в катастрофа водач на МПС и вината не е твоя;

2. пострадал в катастрофа пътник или пешеходец;

3. близък роднина на загинал в катастрофа;

4. имаш нанесени материални щети по МПС-то не по твоя вина;

5. самокатастрофирал вследствие на дупки или неравности по платното за движение.

Важно е да се знае, че имаш право на обезщетение, без значение дали ти имаш застраховка „Гражданска отговорност“ и дали си правоспособен водач. Последното може само да намали размера на обезщетението. И още нещо –

виновният водач НЯМА право на застрахователно обезщетение!

Кой изплаща обезщетението?

Вариантите са следните:

1. Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, ако водачът е сключил такава застраховка;

2. Застрахователят по застраховка „Злополука“;

3. Гаранционният фонд;

4. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи;

5. Общината по място на събитието;

6. Националната агенция „Пътна инфраструктура.

Имайте предвид и давностният срок. Той е 3 години, считано от датата на събитието по застраховка „Злополука”. И 5 години, считано от датата на събитието за другите претенции.

Какво е твоето пожелание към мотоциклетистите?

Нека бъдем отговорни и да не превръщаме красотата и удоволствието от карането на мотоциклет в черна и злополучна статистика! Вярваме, че след време в България думата „моторист“ няма да е нарицателно за „донор“. Че хората няма да гледат на нас с предубеждение и пренебрежителност. А “моторист” ще бъде символ на човек, който не се страхува да живее красотата на живота с всичките си сетива. Човек, който е смел, поема премерени рискове и носи добродетели. Наслаждавайте се на живота и го пазете! Всички сме тук за малко, нека след време да си спомнят за нас с добро. Правете добро и ще ви се връща добро! Защото не е необходима причина, за да си добър и да помагаш на хората.

Едно интервю на Мартин Иванов