С Турция в сърцето

С Турция в сърцето

Ескишехир. Снимка: SM Moto.

С Турция в сърцето или защо страстният мото пътешественик Светослав Милчев обича да обикаля из южната ни съседка – за това си говорим с приятния ни събеседник и изключителен фотограф.

Помните ли го? Онзи, който задължително участва във всяка BAG-среща. Онзи, който разказва не само увлекателно и увличащо, но и винаги дава полезния ракурс във всеки свой разказ. Онзи, който ни омая с историите си за елфи и тюбетейки.

За него ние от BMM ви разказахме през септември 2022. И оттогава та досега все се присещаме дали, аджеба, е срещнал – някъде по друмищата и кътчетата, които непрекъснато “изследва” – елфи.

С Турция в сърцето

Ескишехир. Снимка: SM Moto.

Еееее, не се сдръжахме 😉 и така започнахме разговора си. За наше BMM-ско разочарование се оказа, че не е срещал. Но пък то елфи има само в Исландия, а Светльо е ходил там само веднъж. Засега, де 😎 .

А други приказни същества видя ли?” – питаме го ние. Той пък духовито ни отговаря: “В Исландия видях тролове. Бяха закъснели да се приберат от нощните си похождения и пакости. Когато слънцето се покаже, те се вкаменяват. Та затова успях да ги заснема.

И скачаме на юг. Ама не къде да е, а на онова юг, което за Светльо е под параграф “С Турция в сърцето”. Нашият сладкодумен мото събеседник разказва: “Обикалям тази страна вече 20 години.

В Турция има много прекрасни места.

Пък и там имам доста приятели – или са български преселници, или са родени в Турция. Винаги ми е приятно да пътувам с тях – те ми показват т.нар. тайни места.

Тази година със съпругата ми Мария видяхме много такива скрити съкровища. Например планините около град Болу (Bolu) – южно от самия град и има много красиви места. Или пък природният парк Гьолджюк (Gölcük), който също е в близост до гр. Болу. Езерото в парка е изключително чисто и подредено, а в него растат водни лилии. Държавата се е погрижила и го е превърнала в прекрасно място за пикник – уредено, поддържано, пазено.

С Турция в сърцето

Ескишехир. Снимка: SM Moto.

Бяхме и в Ескѝшехир (Eskişehir) – място, което е невероятно за урбан фотография. Градът е много хубав, а в него сякаш битува някакъв организиран хаос. Гледам – дърти кадъни карат електрически скутери. А облеклото е в двете крайности – от строго религиозно до пиърсинги. Знаеш ли – там няма ударено, нещастно, гладно животно. Няма някой, който да пъди животно. На главната улица има къщички и вода за кучетата… Какво да ти кажа повече…

Есента пък с Мария си направихме една романтична обиколка. Бяхме в Олюдениз (Ölüdeniz) – плажовете там са чудни. Пътьом минахме през Памуккале (Pamukkale), през Измир (İzmir) – видяхме Храма на Артемида, Къщата на Дева Мария и какво ли още не.

Разпитваме Светльо дали са стигнали до Диарбекир, което всъщност е Диарбакър (Diyarbakır) 😉 . Но, явно ще да е следващия път, защото жегата тази година ги е спряла.

И нали сме любознателни 😎 , пък и в духа̀ на “С Турция в сърцето”, питаме

SM Moto

Ескишехир. Снимка: SM Moto.

какво у хо̀рата там най-много впечатлява

нашия събеседник. Отговаря без въобще да се замисили: “Добротата! Няма поза. Навсякъде виждаш нормални хо̀ра – и в най-малките села, и по върхове и чукари, и из Анадола, и в Карс… Просто хо̀рата са си добри. Всячески се мъчат да ти помогнат. Нищо, че основно говорят само турски. Питаш ги нещо, а те искат и ще ти помогнат по всякакъв начин. Гостоприемни са, което в наше време е голяма рядкост. И колкото по̀ на изток отиваш, толкова по-гостоприемни стават.

А какво е обяснението на Светльо за тази доброта? “По тези места още не е дошло това, което ние наричаме цивилизация. Може би при турците е генно заложено… знам ли. Уважават по-възрастните, а при нас това вече е изчезнало. Затова си мисля, че там май е държавна политика да се говори основно турски. В България има идолопоклонничество…”.

Има ли връзка според тебе между добротата (и гостоприемството) и религията?” – питаме ние. Светльо споделя: “100% има такава! Не съм толкова запознат с исляма, но

религията, възпитанието в домашната среда са в основата на тези доброта и гостоприемство.

Знаеш ли, преди години бях в Анадола. Бях се наврял и карах по макадамови пътища из разни села. Изведнъж се разрази сериозна буря. Аз какво да правя, къде да се скрия, къде да се подслоня… Но излезе един човек – обикновен такъв, наметнат с нещо и ми показва с ръце да вляза в къщичката им. А тя малка – с две стаи. Приютиха ме, нахраниха ме. Накрая всички се събраха в едната стая – за да мога аз да спя в другата. Като си тръгвах на следващия ден, се опитах да им оставя някакви парѝ…

Ама как ще им оставяш парѝ, бе, Светльо??? Ти не само ще ги засегнеш, ти смъртно ще ги обидиш!” – почти изкрещяваме 😉 ние от BMM. А той казва: “Да, абсолютно си права! Разбрах го тогава… И през години все гледам да мина оттам – нося бонбони на децата. Хо̀рата са много радостни, че са ми направили нещо добро. Горди са пред съседите си, че са уважавани. Ето заради това не ходя в Европа – там нямам какво да усетя.

Какво пък усеща сладкодумният ни събеседник, когато пътува из България и Балканите – ще разберете скоро.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.