Йордан Йорданов. Снимка: личен архив.
“Сърцето си иска неговото.” – казва мото пътешественикът Йордан Йорданов. Казва го убедено още в началото на разговора ни. И да – ние от BMM знаем, че е така 😉 . Но след като чухме историята на Данчо, сме категорични, че, когато онова вътре в нас тупа и притупва в мото ритъм, емоцията, наречена “мотоциклет”, няма как да ни се размине 😎 . Защото сърцето си иска неговото – без значение какво ни се е случило…
Първият досег на Данчо с двуколесно е бил някъде в средата на 80-те години на миналия век (божкеее, как динозавърско звучи 😀 😀 😀 ). Този “досег” се е казвал Simson, бил е собственост на чичото на нашия събеседник, а действието се е развивало на село. Онова славно време Йордан обобщава така: “Първото полягване, първото изправяне, първото бутане, първите мото радости и разочарования.”
Снимка: личен архив.
Данчо си остава влюбен в първата си любов 😎 , но, за съжаление, няма възможност да си купи собствен мотоциклет. А когато е на 26 години, претърпява жестока автомобилна катастрофа. Цяла една година прекарва на легло. За онзи повратен момент в живота си разказва: “В тези дълги месеци погледнах на живота от различен ъгъл, преосмислих много неща. До мене неотклонно беше Севда – тогава все още бъдещата ми съпруга, с която и до днес сме щастливо женени. И с която заедно си обикаляме по Европата 😉 . Но важното беше, че
след онази катастрофа имах щастието да оживея.
През 1997-а се учех да прохождам. Учех се и отново да живея…”.
В следващите доста много години – повече от 10, Йордан три пъти годишно посещава лекаря си в Плевен. Операцията на гръбначния стълб му се разминава, но с цената на пълно спокойствие и липса на каквото и да било натоварване. А Данчо забравя за мотоциклети, за мечти, за всичко, което е искал преди злополучната катастрофа.
Снимка: личен архив.
“Наближавах четиридесетте – продължава разказа си той. Ама то сърцето си иска неговото. Взех си един 50-кубиков скутер – за да видя как ще се чувствам. Жената се съгласи, почнах да я возя. На нея ѝ хареса – тя също си взе. До ден днешен активно кара скутер. И съм убеден, че със скутера има много повече километри, отколкото много от мотоциклетистите.
Пет години търкалях това скутерче. Но вече бях на 40+. И реших да се върна към мечтата си. Изкарах книжка. Дойде ред на мото покупката. Какъв мотоциклет исках да си купя ли? Е, как какъв – чопър! От малък съм си рокаджията, фен съм на чопърчетата. Пък и ние от моето поколение израснахме с първите видео филми, в които американските полицаи бяха точно с такива мотори.
Затова и нямах никакво съмнение какъв ще е първият ми мотоциклет. Отидох в Плевен при доктора и му казах “К’вото ще става – ще става! Ще си купя 800-кубиков чопър!”. Е, лекарят не беше съвсем съгласен, ама това си е моето решение. Разделихме се като приятели. И оттогава нещата са си О.К.”.
Снимка: личен архив.
А за Данчо започва нов живот – мото Животът!
Седмица след паметната покупка тръгват със съпругата си за мото събора в Ямбол (на The Riders MC – бел.ред.). Слушаме го и се чудим – този човек нито е бил свикнал с мотоциклета, нито е знаел как се вози друг човек. Ама пусти мерак… На ямболския събор семейство Йорданови се срещат с други варненци, които след седмица ще тръгват за Гърция. И, разбира се, няма абсолютно никаква основателна причина семейството да не се присъедини към тях, нали 😀 😀 😀 ?!
Така – почти ударно, започват мото преживелиците на Данчо + прекрасната му съпруга Севда. На връщане от Ямбол той кара в група с още 5-6 момчета. И нали е стриктен – кара плътно зад водача. На първото спиране го питат колко пъти е карал в група. Той пък гордо отговаря: “С този път – един!” 😎 .
Снимика: личен архив.
Та стигаме до първото чужбинско мото пътуване – две седмици след като Данчо е станал горд собственик на чопър: “Нямахме никаква представа какви и колко дрехи да си вземем. Щото щяхме да сме седмица в Гърция и седмица в Родопите. Нямахме почти никаква мото екипировка. На това първо пътуване бяхме със ски каските си. Наколенките бяха от един екип от ролери – аз ползвах наколенките, а Севда ползваше налакътниците като наколенки. Казаха ми да минимизирам багажа си. Добреее – речено-сторено. Появяваме се на бензиностанцията с две дисаги и с едно малко сакче. Гледаме ги другите – с дисаги, с куфари. Май се бях престарал с минимизирането 😀 .
Но си изкарахме страхотно. На ден минавах по 350-600 км.
И това за мене беше епично
– при положение, че имах две седмици мото стаж! С течение на времето понаучих какво що… макар че човек никога не може да каже, че всичко знае. А колелата на мотоциклета така се завъртяха, че още първия сезон завъртяхме 😉 13 000 км. Втория дигнахме на 17 000, третия – 30 000. И така си ги поддържаме – по около 30 000 км на сезон (без годините на Covid-а, де).”
Питаме Данчо кои европейски държави са “изръчкали” със Севда. Отговаря, че всички континентални, без Литва, Латвия и Естония – щото са близо и все си ги оставят за следващия път 😎 . А, и Португалия си я “пазят” – да я комбинират с Мароко, когато тръгнат натам.
Снимка: личен архив.
Ние продължаваме с въпросите: “И къде най-много ви хареса?”. След кратък размисъл Йордан казва: “Всяка страна си има собствен чар, красота. Заради чопъра, който карам, в 98-99% от случаите се движим само по асфалт. Личният ми фаворит като държава е Норвегия. Тя е съчетание на природа, пътища, градове. Не говоря за хората, защото там всичко е толкова уредено, че нямаш нужда да искаш нещо от някого. Най-хубавото е, че там липсва циганията, която е в цяла Европа. Не, не – не говоря за етноса, а за неистовата какафония и неразбория, които царят из цяла Европа. В Норвегия е чисто, подредено.
Севда мноооого харесва Хърватия като държава. А любимият ѝ град е Прага. Аз пък съм влюбен в хърватското градче Ровиня (Rovinj), на полуостров Истрия. Там мога да живея!”.
Със закачка го връщаме в България, на проведения преди малко повече от месец BAG Explorer (вижте ТУК).
Защото Данчо е онзи баш карък,
когото сигналът от мобилните оператори старателно избягваше 😉 . Той е същият, на когото батерията на телефона му падна, мотоциклетът му се повреди и се наложи да се задейства спасителна операция. Нашият събеседник “захапва” закачката ни: “Скъсах ремък. Ама стана от гивезелък. Караме и хоп – една локва. Казвам на жената: “Пусни да снимаме клип.” Е, пусна 😎 . Мотоциклетът полегна и ремъкът се скъса. Звъннах на другите да се върнат. Дойдоха и повече от час им обяснявах, че няма смисъл да стоят и да ме пазят. Защото имам опит с късането на ремъка. Първият път ми беше през 2019-та – две седмици, след като се върнахме от Нордкап. Сега, точно се прибрахме от Грузия, и пак същото. Ама скъсах ремък в България, нали?! Имам приятели, много хора ще ми се притекат на помощ. Че това си е чист късмет, бе – не е беда!
А другите участници в BAG Explorer стоят и гледат като на умряло… Знаеш ли какво направих? Ми надупих се над локвичката, сипах си водичка в една бутилчица и почнах да си мия моторчето. Нали съм си чопърджия?! 😎 “.
Питаме го къде искат да отидат със Севда. Макар че от много планове файда няма, де 😉 . Така от разни планове е пропаднало епичното им пътуване до САЩ, заедно с приятели от Bulgarian Chopper Society. И, докато чакаме отговора му, Данчо ни разказва за тяхната мото Грузия (2022 г.), за Нордкап (2019 г.), за Пулия, която също му е слабост. И която – с усещането за общност – също чувства като неговото нещо.
Снимка: личен архив.
“То планове много. Какви ли не…
Навсякъде искам да отида.
Но когато – тогава.” Казва, че иска да отиде в Русия. Ама тя страната е голяма, та най-вероятно ще е мото пътуване от няколко епизода. И в Тунис иска. И в Исландия…
Те тук ние от BMM подскочихме. И почнахме да намиламе 😀 : “Обещай, че ще намериш елфи! Щото Светльо (Светослав Милчев – бел.ред.) не е подходил сериозно 😉 . Представяш ли си – нито едно елфче не е потърсил… Обещай, обещай!”.
Е, обеща! При това тържествено. Предупредихме го, че ние обещаното си го гоним като наследство 😀 . Сега си чакаме елфите. Или поне снимките им 😉 . Защото сърцето си иска своето – нашето си иска елфите, а Данчовото – още и още мото пътувания.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
