Снимка: Harley-Davidson (Unsplash)

Колко познати и непознати са ни завоите? Защото завиването, както и спирането, са неща, които трябва да отработваме и тренираме цял (мотоциклетен) живот.

Ако сме прясно-проходили-мотористи, е възможно да ни е страх от завоите. В страха няма нищо лошо, дори е здравословен. Както каза наш приятел: “Ако те е страх, е супер. Ако супер много те е страх, нямаш работа на мотор. А ако пък изобщо не те е страх, нямаш АБСОЛЮТНО никаква работа на мотор!”.

Страхът от завоите се преодолява с много каране.

Както почти всичко друго, свързано с мотоциклетите, така и завоите в общия случай противоречат на инстинкта ни за самосъхранение. Страх ни е, че машината ще се плъзне под нас или че ще изгуби сцепление с пътя. И инстиктивно гледаме към опасностите на пътя, а не към завоя, който трябва да вземем. Тръгваме да изпускаме завоя и подаваме газ. Или натискаме рязко спирачка.

Това са част от нещата, които ни пречат да завиваме успешно и безопасно. Има различни методи за завиване. В книгата си “Techniques of motorcycle road racing” (“Техника на спортната езда”) Кени Робъртс пише: “Попитайте десет човека как завиват с мотоциклета си и ще получите десет различни отговора”. Вероятно по тази причина има много книги, в които, наред с другите неща, се говори и за правилното завиване. При наличието на толкова литература по въпроса, ние ще обърнем внимание само на най-основното.

Първоначално много от нас тръгват плахо. След това някои усещат как могат да влязат в завоя с газ и да излязат с газ и започват много да лягат. Това не е най-доброто решение – когато все още не си усетил мотора и не знаеш как се държи. А нека не забравяме и не особено добрите ни пътища…

С лягането на мотора трябва да сме внимателни

и да го правим постепенно. Ако не сме уверени, е препоръчително да лягаме леко – много пъти, докато го усетим и имаме комфорта да го правим. Чак след това вече ще усетим как лека-полека започваме да смъкваме надолу.

Всичко това трябва да го правим на познато трасе, където сме наясно с особеностите на пътя и знаем какво следва пред нас. По непознат път, който започва с полегати завои, начинаещите дават газ. Но след това обикновено започват да идват много остри и обратни завои. Когато се изплашат, че ще изпуснат завоя, натискат предна спирачка и се хлъзват в завоя. Или пък другият вариант – скачат на задна спирачка, задницата им блокира и пак следва хлъзгане. В ситуация, в която тръгваме да изпускаме завоя, най-доброто, което можем да направим, е да върнем газта и леко да натиснем задната спирачка. И да излезем от пътя – по-добре е да паднем с 10 км/ч в тревата, отколкото с голяма скорост да се срещнем с асфалта.

В екстремна ситуация, в която не можем да избегнем падане, е хубаво да оставяме мотора да падне, но без нас. Масата на тежък мотор, който е засилен с някакви километри в час, се увеличава. И за нас е по-опасно, ако се опитаме да го задържим.

Трябва да гледаме там, където искаме да отидем. Ще повторим – там, където искаме да отидем, а не там, където не искаме да отидем! Човек е така устроен, че отива там, накъдето гледа. Затова е важно да не насочваме вниманието си към препятствията на пътя, а към безопасната зона около тях. Различните школи използват различни методи, за да опишат правилните техники на завиване. Едно от най-кратките обяснения е “Намаляваме, Поглеждаме, Накланяме, Отваряме”. Какво означават те?

Намаляваме

Когато приближаваме завой, трябва да намалим до подходяща за взимане на завоя скорост. Добре е това да се случва, докато моторът е изправен и се движи по права линия.

Поглеждаме

Преди да влезем в завой, е добре да си изградим план за преминаването му – да проследим накъде отива пътя, каква е пътната настилка и да преценим дали има някакви опасности пред нас. Възможно най-рано си набелязваме точка за вход в завоя. А преди да започнем да завиваме, пренасяме погледа си към средата на завоя, за да разберем накъде трябва да насочим мотора си.

Накланяме и отваряме

Влизаме без газ в завоя и накланяме мотора – по-бавно движещият се мотор се накланя по-лесно. След като сме влезли в завоя, подаваме малко и плавно газ – ако подадем повече или по-рязко газ, машината ще се изправи. Малкото отваряне на газта по време на завой увеличава сцеплението с пътя, което прави мотора стабилен. С леко подадената газ се движим до мястото, откъдето започваме да излизаме от завоя (това обикновено е средата). При излизането увеличаваме допълнително газта, но отново я подаваме плавно.

Очаквайте и следващата част на тема Завоите и завиването.

Автори: Ангел Константинов и Виктор Асенов

BMM© 
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.