Колаж: BMM.
Анка Ламбрева е първата българка, обиколила света. И ако вече някои от вас си казват: “Е, какво пък толкоз…”, нека само да отбележим, че това се е случило преди близо век. Т.е. преди стотина година тази дама е говорила свободно 7 чужди езика, карала е с лекота мотоциклет и е основавала болници в много страни по света.
И да – частта с карането на мотоциклет почти не е застъпена в изследванията на биографията на Анка Ламбрева. Но пък е факт, че роденото в гр. Карлово момиче е било фен и на пътешествията, и на двуколесните.
Вижте в телеграфен стил лудата, но вдъхновяваща история на българката, живяла в друго време. Време, в което мъжете не само са доминирали – те са управлявали. Време, в което ролята на жената е била точно определена – и тази роля не е включвала нито мотоциклет, нито околосветска обиколка.
Анка Ламбрева е родена на 22 февруари 1895 г. в гр. Карлово. Произхожда от бедно – макар и от сой – семейство, в което има 5 деца и много голяма оскъдица. След като завършва 3-ти прогимназиален клас, на своя глава отива да учи в Пловдивската гимназия. Живее в пансион, за да се издържа, работи като слугиня, но се зарича “На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“. И успява.
Прескачаме малко във времето и отиваме в 1922 г. Тогава Анка печели конкурс и получава стипендия за Американския колеж в Цариград. Обучава се за медицинска сестра и стажува в местна болница. През 1925 г. обаче правителството на Мустафа Кемал Ататюрк закрива колежа. А младата българка завършва училище за милосърдни сестри и работи в болница край Босфора.
Първото околосветско пътешествие на Анка Ламбрева
В истанбулската болница се среща с господин Тейкън – англичанин, който се лекува там. С навременната си намеса Анка го спасява. А 5 години по-късно човекът я издирва и я кани да се грижи за болната му дъщеря в град Дънидин, Нова Зеландия.
Така през март 1928 г. Анка Ламбрева тръгва за другия край на света. Пътува 3 месеца и посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Стига до Нова Зеландия. Следват влюбване 😉 , живот сред маорското племе тюканрънги и активна обществена дейност в Нова Зеландия. Анка изнася сказки в колежи, университети и женски дружества – за да запознае хо̀рата с историята, географията и етнографията на България. Учи жените на българска бродерия, а големите новозеландски вестници пишат за тази смела и образована жена. Видни общественици я наричат “любимка на цялата страна“.
Носталгията обаче си казва думата и през 1929 г. госпожица Ламбрева решава да се прибере в България, но като прекоси другото земно полукълбо. Минава през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. След това с кораб стига до Лос Анджелис. Продължава към Ванкувър, Торонто и Ниагарския водопад. Прекосява Канада от запад на изток, оттам към източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд пристига в Англия.
Тя е първата жена в света, която със самолет е прелетяла над Ламанша (1929 г.). От Париж се качва на влак до Германия, оттам през зимата на 1930 г. с параход стига до Видин. И накрая пристига в любимото си Карлово. Анка Ламбрева пише: “Видях света и се връщам в България с още повече любов. С какво нетърпение очаквам да спре параходът във Видин. България, когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд. Там цветята не издават същия аромат, птичката не пее със същия глас, там няма нашата Розова долина и кръшни песни при ранно майско утро. България, колко хубава си ти!“.
Второто околосветско пътешествие
не закъснява. За 3 години Анка прекосява 42 държави. Тя говори 7 езика, преподава уроци по френски и английски език, помага за създаването на болници и училища. Но навсякъде, където отива, разказва за България – за славното ѝ минало, за красотата ѝ, за гостоприемните хора и вкусните плодове. Язди кон и камила, кара мотоциклет, пътува със самолет и/или влак – все неща, не особено типични за жените от онова време.
В средата на 30-те години на миналия век Анка се озовава в Иран. Въпреки че е материално обезпечена, тя не престава да работи – била е болногледачка, директор на болница, учителка и директорка на училище. В началото на Втората световна война (когато Иран е английско владение, а България е във война с Англия) външният министър на Иран ѝ предлага да се откаже от българското си поданство и да осъди България. Той обаче получава категоричен отказ: “Аз съм българка и не мога да съдя родината си!“.
Заради това е заточена в концлагера “Мио-Мие“ (в Ливан). Там се отдава на писане на стихове. И успява да убеди началника на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която Анка лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с Райян Ахмад Дин – персиец и нейн бъдещ съпруг. През 1943 г. съюзническите войски разгромяват германците, навлизат в Ливан и освобождават лагерниците.
Така Анка и съпругът ѝ заминават за Иран. Райян Ахмад Дин бил заможен човек и имал наследствено имение от 12 села. Три от тях той подарява като сватбен подарък на съпругата си. Която пък ги благоустроява – построява нови масивни къщи за местните + канали към зеленчуковите градини + кокошарници + краварници. Но не свършва дотук – основава малки клиники за болните, училища за децата, езиков учебен център, културен клуб (в който прожектира филми от България). С лични средства, лекарства и дрехи подпомага социално слабите и болни хора.
И продължава да пътува – вече със съпруга си и с осиновения си син Килмарс. През 1957 г. и през 1964 г. посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи, Самоа и др.
Но всяко нещо има начало и край.
Райян Ахмад Дин умира през 1970 г. А Анка Ламбрева – вече 75-годишна, се завръща в България. Земният ѝ път завършва 6 години по-късно – на 18 февруари 1976 г. Но завършва в Родината, в Карлово. След себе си тази невероятна българка оставя една написана от нея приказка – за много пътешествия, за любов и омраза, за мизерия и богатство, за страстта към живеенето и за смисления живот…
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
