Малко Франция и малко Испания

Малко Франция и малко Испания

Снимка: личен архив

Малко Франция и малко Испания е разказът на нашия приятел Димитър Порязов. Наскоро той направи един прекрасен мото соло трип, който споделя с читателите на BMM. Красивите преживявания на Димитър са в малко необичаен за пътепис, но пък полезен 😎 , формат.

“Пътуването ми започна от северна Франция – от град Кале (Calais). И по А16-А28 тръгнах в посока северозапад – към Льо Ман (Le Mans). Това са все платени магистрали и придвижването ми по тях с мотоциклета ми струваше около 15 евро.

Малко Франция и малко Испания

Снимка: личен архив

По път D-347 на юг от Льо Ман в посока Бордо нощувах в Montreuil-Bellay. Това е малко населено място с известен още от времето на Наполеон пазар за меса и плодове. Идеално е за кратка почивка и е в непосредствена близост до поредното френско шато̀, именуващо се – каква изненада 😀 – Château de Montreuil-Bellay. А около въпросното шато̀ има много ресторантчета, които предлагат типичните френски франзели и вино, ама мнооого вино. По цял ден!

От Льо Ман поех към Бордо (Bordeaux, Bordèu) – по А28, А10. Пътищата, които избрах, са вътрешни, неплатени и са много живописни. В Бордо, срещу 35 евро на вечер, се сдобих с добра хотелска стая в центъра на града. И вече ще знам, че във Франция, когато си правя резервация за хотел, трябва да отбелязвам дали искам в стаята ми да има климатик и хладилник 😎 .

Бордо е туристически град – с паркове около реката, мноооого заведения и пак вино по цял ден. Ако имате време, желание и възможност, можете да ползвате някое от корабчетата, които предлагат речни разходки. Не знам дали пак бих отишъл в Бордо – защото изобилието от велосипедисти (отвсякъде минават и профучават, ейййй!) и туристи ми дойде малко повечко… И скутери има доста. Обаче! Още в началото на пътуването ми Малко Франция и малко Испания останах приятно изненадан, защото във Франция

мотоциклетистите сме издигнати в култ.

Тук ни пазят, дават ни път, поздравяват ни! Ноооо… и ни глобяват, ако нарушим правилата. По този параграф – заради 3.5 км над разрешената скорост, си отнесох глоба от 45 евро.

След цялата туристическа и вело-гмеж хванах на югозапад към Сан Себастиан (San Sebastián, на баски: Donostia) – по GI-636, GI-20. Минах и по пътя, по който всяка година се провежда Punk’s Peak Race. Е, тази година, заради COVID-19, събитието беше отменено. Пътят (GI-3440) е известен с прохода Хаискибел (Alto de Jaizkibel). Бискайският залив, Кантабрийско море, уникалните скатове на Пиринеите – всичко това се вижда от него! Бързата отсечка с катерене и спускане е 15-20 километра, има големи и широки завои и наклон на слизане 10-15%.

Малко почивка и 2 нощувки в къмпинг Зараутс (Zarautz), който се намира над брега на плажа. В Испания къмпингите са изключително популярни. Имат бариери, денонощна охрана, ресторанти, барове, кухни и, разбира се, сервизни помещения – всичко необходимо, което да направи престоят ти удобен. Цените ли? Ами различни са – зависи от това колко човека сте, какво е МПС-то ви и дали ще спите в собствена палатка или ще си наемете бунгало, каравана или палатка. В Зараутс за нощувка в собствена палатка ще платите максимум 10 евро. И ще можете да похапнете в някой от двата ресторанта 😉 .

Малко Испания

Снимка: личен архив

След почивката – по N12, N135, към началото на Пиринеите в Испания – град Памплона (Pamplona, на баски: Iruña).

Пътят е тежък:

изкачване, комбинирано с остри тесни и широки завои, времето рязко се мени на всеки 15 минути. Препоръката ми е в тази част на маршрута максималната дистанция да е 180 км. И да се почива. Защото, освен времето и климатичните изненади, абсолютно непредвидими са животните по селските пътища + самите селски пътища между Франция и Испания.

А сега – по D18, в посока френското градче Larrau и оттам към испанското Исаба (Izaba). Пътят е планински, лъкатуши по границата между Франция и Испания и е комбинация от трудно планинско изкачване + аналогично трудно слизане + страхотни гледки + дъжд (който аз късметлийски улучих) + голямо изобилие на вело-колелисти. Ей, към тези велосипедисти – или каквито са там – вниманието ни трябва да е особено изострено! Защото те (вело-деятелите, де) имат изключителната самонадеяност да изскачат от никъде – като например точно зад завоя, в който ти си полегнал на мотоциклета…

Малко Испания

Снимка: личен архив

Но най-красив за мене е проходът Исабел. Остави ме без дъх и е най-уникалното място, което някога съм виждал! Гледките са зашеметяващи!

Аз пък закусих в облаците 😎 .

Наистина! Точно под върха има кокетно ресторантче, където да отпочинеш и да похапнеш. И след това не ми се тръгваше… но поех по NA137, N134, D934, A136. Слязох чак до Сабинаниго (Sabiñánigo), а през цялото време ме съпровождаха разни планини и разнообразни езера 😉 .

Нощувка срещу 29 евро в много добрия къмпинг Сабинаниго. И пак по друмищата – този път по N260, на север към Vielha (през националния парк Saint Maurici) и на юг (C28, C13, C14) към Bassella. Тук вече жегата почна да става непоносима. Но пък има Museu de la Moto de Bassella, където могат да се видят уникални мото екземпляри.

Следва C26 – към китното испанско градче Берга (Berga). Него ще го запомня с прекрасните гледки на езера, със завоите и с мега вкусните ястия, събрали в себе си френско-испанските вкусове. И като се сетя, пак огладнявам…

Малко Испания

Снимка: личен архив

Следващата точка е и крайната в моя списък Малко Франция и малко Испания – по C16 към Манреса (Manresa) и Барселона. По-точно къмпинг El Vedado – едно прекрасно място за пренощуване, с 2 басейна и ресторант. Собственик е уникалният Хосе,

който е върл фен на Христо Стоичков.

Та Хосе и фамилията му винаги ще се погрижат ти да си подобаващо сит 😎 . Горещо препоръчвам този къмпинг – отваряш ципа на палатката и виждаш цяла Барселона! Палиш мотоциклета и за 15 минути стигаш до каталунската столица.

И тук, както във Франция, хората пазят мотористите. Дават ти път. Не те бутат. Но пък и вело-колелистите са като френските – изскачат като талибани, щото нЕкак си са безсмъртни. Извън вело-гняста изкарах три дни като в типична испанска фиеста. Плажове, сангрия, паеля… Един ден пак ще се върна, да знаете! 😎

Испания

Снимка: личен архив

Adios Barcelona! Щото мене път ме чака – по C16 и C26 пак към Берга. След това Ла Молина (La Molina) и източната част на Пиринеите, в Андора. Тук лексикалният ми запас окончателно се стопи – сред огромните зелени пасбища и музиката от звънците на пасящите наоколо животни. Представите ми за време, граници и реалност изчезнаха. И единственото, което изпитвах, беше огромното чувство на благодарност – че съм точно на това място. От тази полу-нирвана ме откъсна ароматът на еспресо 😀 .

Нататък: N20, N22, към Тулуза (Toulouse) по А66. След това А20, N520 – Лимож (Limoges), Льо Ман и Кале, откъдето започнах. Рекапитулацията от моя трип Малко Франция и малко Испания е: 13 незабравими дни, 12 нощувки и едни 4470 километра, които дълго време приятно ще ме вълнуват.

И накрая – приятелски мото съвети 😎 . В планинските участъци преодолявайте максимум 250-260 км на ден. Така хем ще сте достатъчно свежи, хем ще можете да се любувате на неземно красивите гледки. А в багажа задължително носете екипировка за дъжд. И бански, разбира се!”

За BMM: Димитър Порязов

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.