Снимка: личен архив
Малко Франция и малко Испания е разказът на нашия приятел Димитър Порязов. Наскоро той направи един прекрасен мото соло трип, който споделя с читателите на BMM. Красивите преживявания на Димитър са в малко необичаен за пътепис, но пък полезен 😎 , формат.
“Пътуването ми започна от северна Франция – от град Кале (Calais). И по А16-А28 тръгнах в посока северозапад – към Льо Ман (Le Mans). Това са все платени магистрали и придвижването ми по тях с мотоциклета ми струваше около 15 евро.
Снимка: личен архив
По път D-347 на юг от Льо Ман в посока Бордо нощувах в Montreuil-Bellay. Това е малко населено място с известен още от времето на Наполеон пазар за меса и плодове. Идеално е за кратка почивка и е в непосредствена близост до поредното френско шато̀, именуващо се – каква изненада 😀 – Château de Montreuil-Bellay. А около въпросното шато̀ има много ресторантчета, които предлагат типичните френски франзели и вино, ама мнооого вино. По цял ден!
От Льо Ман поех към Бордо (Bordeaux, Bordèu) – по А28, А10. Пътищата, които избрах, са вътрешни, неплатени и са много живописни. В Бордо, срещу 35 евро на вечер, се сдобих с добра хотелска стая в центъра на града. И вече ще знам, че във Франция, когато си правя резервация за хотел, трябва да отбелязвам дали искам в стаята ми да има климатик и хладилник 😎 .
Бордо е туристически град – с паркове около реката, мноооого заведения и пак вино по цял ден. Ако имате време, желание и възможност, можете да ползвате някое от корабчетата, които предлагат речни разходки. Не знам дали пак бих отишъл в Бордо – защото изобилието от велосипедисти (отвсякъде минават и профучават, ейййй!) и туристи ми дойде малко повечко… И скутери има доста. Обаче! Още в началото на пътуването ми Малко Франция и малко Испания останах приятно изненадан, защото във Франция
мотоциклетистите сме издигнати в култ.
Тук ни пазят, дават ни път, поздравяват ни! Ноооо… и ни глобяват, ако нарушим правилата. По този параграф – заради 3.5 км над разрешената скорост, си отнесох глоба от 45 евро.
След цялата туристическа и вело-гмеж хванах на югозапад към Сан Себастиан (San Sebastián, на баски: Donostia) – по GI-636, GI-20. Минах и по пътя, по който всяка година се провежда Punk’s Peak Race. Е, тази година, заради COVID-19, събитието беше отменено. Пътят (GI-3440) е известен с прохода Хаискибел (Alto de Jaizkibel). Бискайският залив, Кантабрийско море, уникалните скатове на Пиринеите – всичко това се вижда от него! Бързата отсечка с катерене и спускане е 15-20 километра, има големи и широки завои и наклон на слизане 10-15%.
Малко почивка и 2 нощувки в къмпинг Зараутс (Zarautz), който се намира над брега на плажа. В Испания къмпингите са изключително популярни. Имат бариери, денонощна охрана, ресторанти, барове, кухни и, разбира се, сервизни помещения – всичко необходимо, което да направи престоят ти удобен. Цените ли? Ами различни са – зависи от това колко човека сте, какво е МПС-то ви и дали ще спите в собствена палатка или ще си наемете бунгало, каравана или палатка. В Зараутс за нощувка в собствена палатка ще платите максимум 10 евро. И ще можете да похапнете в някой от двата ресторанта 😉 .
Снимка: личен архив
След почивката – по N12, N135, към началото на Пиринеите в Испания – град Памплона (Pamplona, на баски: Iruña).
Пътят е тежък:
изкачване, комбинирано с остри тесни и широки завои, времето рязко се мени на всеки 15 минути. Препоръката ми е в тази част на маршрута максималната дистанция да е 180 км. И да се почива. Защото, освен времето и климатичните изненади, абсолютно непредвидими са животните по селските пътища + самите селски пътища между Франция и Испания.
А сега – по D18, в посока френското градче Larrau и оттам към испанското Исаба (Izaba). Пътят е планински, лъкатуши по границата между Франция и Испания и е комбинация от трудно планинско изкачване + аналогично трудно слизане + страхотни гледки + дъжд (който аз късметлийски улучих) + голямо изобилие на вело-колелисти. Ей, към тези велосипедисти – или каквито са там – вниманието ни трябва да е особено изострено! Защото те (вело-деятелите, де) имат изключителната самонадеяност да изскачат от никъде – като например точно зад завоя, в който ти си полегнал на мотоциклета…
Снимка: личен архив
Но най-красив за мене е проходът Исабел. Остави ме без дъх и е най-уникалното място, което някога съм виждал! Гледките са зашеметяващи!
Аз пък закусих в облаците 😎 .
Наистина! Точно под върха има кокетно ресторантче, където да отпочинеш и да похапнеш. И след това не ми се тръгваше… но поех по NA137, N134, D934, A136. Слязох чак до Сабинаниго (Sabiñánigo), а през цялото време ме съпровождаха разни планини и разнообразни езера 😉 .
Нощувка срещу 29 евро в много добрия къмпинг Сабинаниго. И пак по друмищата – този път по N260, на север към Vielha (през националния парк Saint Maurici) и на юг (C28, C13, C14) към Bassella. Тук вече жегата почна да става непоносима. Но пък има Museu de la Moto de Bassella, където могат да се видят уникални мото екземпляри.
Следва C26 – към китното испанско градче Берга (Berga). Него ще го запомня с прекрасните гледки на езера, със завоите и с мега вкусните ястия, събрали в себе си френско-испанските вкусове. И като се сетя, пак огладнявам…
Снимка: личен архив
Следващата точка е и крайната в моя списък Малко Франция и малко Испания – по C16 към Манреса (Manresa) и Барселона. По-точно къмпинг El Vedado – едно прекрасно място за пренощуване, с 2 басейна и ресторант. Собственик е уникалният Хосе,
който е върл фен на Христо Стоичков.
Та Хосе и фамилията му винаги ще се погрижат ти да си подобаващо сит 😎 . Горещо препоръчвам този къмпинг – отваряш ципа на палатката и виждаш цяла Барселона! Палиш мотоциклета и за 15 минути стигаш до каталунската столица.
И тук, както във Франция, хората пазят мотористите. Дават ти път. Не те бутат. Но пък и вело-колелистите са като френските – изскачат като талибани, щото нЕкак си са безсмъртни. Извън вело-гняста изкарах три дни като в типична испанска фиеста. Плажове, сангрия, паеля… Един ден пак ще се върна, да знаете! 😎
Снимка: личен архив
Adios Barcelona! Щото мене път ме чака – по C16 и C26 пак към Берга. След това Ла Молина (La Molina) и източната част на Пиринеите, в Андора. Тук лексикалният ми запас окончателно се стопи – сред огромните зелени пасбища и музиката от звънците на пасящите наоколо животни. Представите ми за време, граници и реалност изчезнаха. И единственото, което изпитвах, беше огромното чувство на благодарност – че съм точно на това място. От тази полу-нирвана ме откъсна ароматът на еспресо 😀 .
Нататък: N20, N22, към Тулуза (Toulouse) по А66. След това А20, N520 – Лимож (Limoges), Льо Ман и Кале, откъдето започнах. Рекапитулацията от моя трип Малко Франция и малко Испания е: 13 незабравими дни, 12 нощувки и едни 4470 километра, които дълго време приятно ще ме вълнуват.
И накрая – приятелски мото съвети 😎 . В планинските участъци преодолявайте максимум 250-260 км на ден. Така хем ще сте достатъчно свежи, хем ще можете да се любувате на неземно красивите гледки. А в багажа задължително носете екипировка за дъжд. И бански, разбира се!”
За BMM: Димитър Порязов
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
