Снимка: Harley-Davidson(Unsplash)
И аз ще съм една от вас – в най-скоро време! Вдъхновихте ме. Вдъхновявате ме. Затова ще стана мотоциклетистка!
Сигурно вече си казвате: “Добре. Хубаво. Ама защо ще ни занимаваш със себе си?”. Ами защото с моята история може би ще помогна на някого. Защото със сигурност има истории, подобни на моята. А хората, които изживяват тези си истории, са се позагубили. И им се струва невъзможно да се намерят.
Както аз започнах да се намирам, когато в BMM прочетох материала Жените са като пеперудите. И си казах: “Момиче, не си сама! Има и други, преживели изживяното от тебе.”.
Та ето я (накратко) моята история. Малко над 30 години съм. Имам приятели мотористи. И все си казвах “Един ден и аз ще съм една от вас!”. Преди години уж временно дойдох в София – за магистратура. Останах за постоянно. А мечтата ми да карам мотоциклет отиде някъде във времето…
Срещнах един човек и се влюбих в него. След това родих дете – прекрасна дъщеричка. Мислех си, че животът ми е хубав. В началото не обръщах внимание на психическия тормоз. Дори не го определях като такъв. Само че този тормоз стана норма на поведение от страна на бащата на детето ми. А след това изби и във физическо насилие – удряше и дъщеря ми. Мене два пъти пред очите на детето ме преби. Вторият път беше в началото на тази година. Не зная как оживях.
И сякаш точно тогава някаква висша сила се намеси. Звънна ми един приятел – мотоциклетист. Попита ме: “Как си? Какво се случва с тебе?” Разказах му накратко. След това се видяхме – с него и колегите му от клуба.
А пред очите ми се появи един нов и непознат за мене свят.
Свят, в който хората се подкрепят, дават си сила един друг, помагат си. Свят, който е топъл, приятелски, уютен и е коренно различен от онзи, в който живеят останалите…
Този свят, тези момчета ми дадоха куража да кажа: “Край! Дотук беше!” Дадоха ми силата да не се оставя на инерцията и да не се уплаша от думите на бащата на детето ми “Аз излезна ли от тази къща, повече няма да ме видиш. И животът ти приключва!”
Този човек – бащата, се “сдоби” с ограничителна заповед. Срещу него заведох дело за домашно насилие. След това ще има и дело и за родителски права. Знам, че ще спечеля – не само защото законът е на моя страна, а защото имам подкрепата на едни изключително стойностни и читави хора.
Вече съм много по-спокойна и уверена в себе си. Детето ми – също. И знаете ли какво ми каза наскоро? “Мамо, колко е хубаво да си приберем вкъщи и да няма кой да ни вика…”
А времето, когато и аз ще съм една от вас, дойде. Ще запиша курс, ще изкарам книжка и ще си купя мотоциклет. И ще съм сред хора, сред които се чувствам спокойна, сред които съм аз.
Мото светът не само ми е интересен.
Това е светът, в който съм искала да живея – интересно и спокойно, вълнуващо и подкрепящо. Свят, в който като че всеки има някаква болка у себе си. И която потиска, за да помогне на другите мотористи.
Искам да се обърна към всички, които са жертви на насилие – без значение жени ли са или мъже. Психическият тормоз е по-лош от физическия! И не само защото е (почти) ежедневен. А защото ти скършва крилата, заравя ти мечтите, изгубва те. Никой, ама никой не трябва да го търпи!
Затова, непознати приятели, следвайте мечтите си! Така, както аз съм решила да продължа. Много обичам децата – не само защото съм детска учителка. Мечтая си да имам три деца. Само още не ми е ясно как всички заедно ще ги возя на мотора. Ще трябва да намеря някакъв специален мотоциклет 😉 . Но и това ще стане!
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
