Снимка: Freepik.
Кражбата на мотоциклет е, много меко казано, изключително неприятна. И да – като че кражбата на автомобил е по-често срещано явление. Но и нас понякога ни сполетява такава случка.
“Благодарение” на технологичния напредък уязвими са и двуколесните, при които няма физическо използване на ключ, т.е. тези с безключов достъп (keyless system). Тази система има предимства. Но има и недостатъци, като най-основният сред тях е кражбата на мотоциклета. Колко сигурно е електронното дистанционно управление в сравнение с добрия стар метален ключ? На този въпрос, както и как да си осигурим безопасност, отговор дават колегите от италианското онлайн издание InSella.
Да видим
на какъв принцип работи безключовият достъп.
Съвременните дистанционни управления комуникират с превозното средство чрез електромагнитни вълни. Вътре в ключа има чип, който генерира код: когато натиснем бутон (или в по-модерните системи – когато се приближим до мотоциклета), този код се предава. И се разпознава/верифицира от управляващия блок, който пък разрешава отключване и стартиране. “Пасивните“ системи за безключов достъп (Keyless Entry/Go) позволяват отключване и стартиране на двуколесното ни чрез радиочестотна връзка – без да вадим ключа от джоба си, когато бъде засечен сигналът на превозното средство (обикновено в радиус по-малък от метър). Точно това удобство е и слабото място.
Кражбата на мотоциклет: атаката на крадците
За да заобиколят системите за безключов достъп, крадците използват различни техники. В университетите в Бирмингам (University of Birmingham) и Радбауд (Radboud University) са проведени изследвания по темата. Според проучванията, с прихващане на ограничен брой комуникации между ключа и превозното средство е възможно чрез криптоанализ да се проследи необходимия за отключването код. Много по-разпространена обаче е т.нар. релейна атака (Relay Attack). В този случай крадците използват устройства, способни да улавят сигнала на ключа дори дистанционно и да го препредават към превозното средство. Резултатът? Мотоциклетът “мисли“, че ключът е наблизо и отключва. Всичко това – без видима намеса.
Може ли нещо да ни помогне?
Да, може (донякъде) да ни помогне алуминиевото фолио. Алуминият е добър проводник и може да създаде нещо като Фарадеев кафез (или Фарадеева клетка). Фарадеевият кафез е затворена, заземена метална конструкция, която блокира външните статични и нестатични електрически полета. Той функционира като екранираща обвивка, която предпазва вътрешността от електромагнитни вълни и електрически заряди.
Ако дистанционното управление е изцяло увито с алуминиево фолио, сигналът може да бъде екраниран и следователно да е неоткриваем. Т.е. ние сме създали бариера, която блокира или отслабва електромагнитните вълни. Резултатът от такова увиване обаче невинаги положителен за нас. И той зависи от няколко фактора – включително доколко добре сме се справили с “опаковането”, каква е силата на сигнала и какъв е видът на ключа. Една гънка на алуминиевото фолио или пък малък отвор в него могат да компрометират ефективността на екранирането. А истинският проблем е ежедневната употреба – всеки път да опаковаме и да разопаковаме ключа не е нито най-практичното, нито най-надеждното нещо на този свят. Т.е. срещу кражбата на мотоциклет алуминиевото фолио може да е “спешна“ контрамярка, но не замества по-сигурните предпазни мерки.
Много по-добър резултат се постига при използването на екранираните калъфи (т.нар. торбички на Фарадей). За такива калъфи (често наричани RFID защитни калъфи) се използват специални материали като алуминий или мед, които материали блокират електромагнитни сигнали.
Източник: InSella.
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
