Колаж: BMM.

Амрута Мане не е особено известна в Европа. В България пък съвсем. Но в родната ѝ Индия името на тази млада дама е символ на борбата срещу традиционните стереотипи и на разместването на вековните пластове на господстващото мъжко статукво.

Историята на Амрута Мане

Родителите на Амрута са… както е прието да се казва, обикновени хора. Незаможни. Преди години баща ѝ решава да търси късмета и прехраната в Мумбай. Семейството се установява в този голям град. Бащата отваря сергия за търговия с плодове и зеленчуци. А съпругата му започва да чисти богаташки домове.

Най-вероятно животът на семейството е щял да се развие в често срещания формат “средностатистическа индийска фамилия, в която се работи от сутрин до вечер”, ако… Ако не е бил непоколебимият стремеж на главата на семейството да изучи децата си. Всяка спестена паричка е била влагана в доброто образование на сина и дъщерята.

Всички усилия и лишения се отблагодаряват и дават своите плодове. И двете деца на семейството са с висше образование. Синът е много добър специалист по социални медии. Но истинската гордост е Амрута Мане (Amruta Mane).

Още от малко момичето харесва мотоциклетите (и автомобилите, де 😉 ). Когато е в 8-и клас, се качва на мотоциклет и го подкарва – благодарение на братовчед си. След това бащата на Амрута купува на съпругата си скутер Honda Activa. От първото двуколесно в дома се възползва не само майката, но и Амрута Мане.

За девойката, която искрено копнее за мотоциклет,

скутерът не е бог знае какво предизвикателство.

Малко преди да завърши висшето си образование, момичето се оказва с три месеца свободно време. И, вместо да се мотае безцелно, Амрута се заема с нещо смислено – научава съседката си как да управлява мотоциклет.

Тази приятелско-съседска услуга е в основата на бизнес начинанието на младата индийка. От едната страна са много на брой нейни сънароднички, които искат да се научат да карат двуколесно. От другата е липсата на подходящи за жени школи за обучение. Така на бял свят се появява “Шофьорска школа Амрута”, която по-късно е преименувана на “Жени на колела“ (“Woman on Wheels”).

За школата бързо-бързо се разчува. Много индийки искат да се научат да управляват двуколесно и така да отстояват независимостта си.

Не се разминава и без спънки – от мъже, разбира се 😉 .

Мъже, които са се почувствали застрашени от едно (тогава) 21-годишно момиче, дръзнало да навлезе в мъжкия свят. И не само това – ами решило, че и други жени могат да откъснат парченца от този мъжки свят. Всичко това обаче още повече мотивира Амрута Мане – да разбие стереотипа, че само мъже могат безопасно да обучават и/или да управляват превозно средство.

И точно когато всичко изглежда наред и повече от успешно, стоп слага пандемията от COVID-19. Само три месеца след отварянето на мото школата (през декември 2019 г.) младата инструкторка е принудена да затвори офиса си. Но с мисълта и грижата за служителите на фирмата си Амрута намира бизнес ниша – дотавки по домовете на стоки от първа необходимост.

Пандемията отминава, популярността на борбената мото дама нараства и “Жени на колела“ възстановява първоначалната си дейност.

Днес, 6 години след създаването на мото школата за обучение само на жени,

Колаж: BMM.

Амрута Мане има много с какво да се похвали.

Тя и дамският ѝ екип са обучили над 5000 индийки. Цифрата сама по себе си е впечатляваща. Но още по-впечатляващо е това, което стои зад нея:
– повече от 5000 индийки са повярвали в себе си – въпреки традиционните стереотипи;
– повече от 5000 жени са станали много по- или изцяло самостоятелни – въпреки мъжката и/или патриархалната доминация;
– повече от 5000 индийки са излезли от поколенческите домакински роли – въпреки съпротивата и общественото мнение;
– повече от 5000 жени са постигнали мобилността, свободата и промяната, за която са си мечтали – благодарение на Амрута и нейните обучения.

Днес в Мумбай има една здрава, уверена и свободолюбива общност от мото дами. Които всяка година се събират и отбелязват Международния ден на жената 8 март, обединени от станалата вече традиционна инициатива на Амрута Мане “Тя може да кара” (“She can ride”).

Гласът на мумбайската мото дамска общност

се чува все повече. Дори и производители на мото екипровка са започнали да предлагат облекла, подходящи за индийските мото момичета.

Можем още да изреждаме, за да внесем повече яснота какво е постигнала 28-годишната днес Амрута. Но разговорът ще стане дъъъълъг, тъй като ще трябва да обясним доколко и защо е патриархално индийското общество. Защото нашите европейски критерии са абсолютно неприложими за онова общество и онази култура…

А Амрута Мане продължава по своя път – да образова и обучава индийките, които вярват, че могат да бъдат самостоятелни и независими. Чаровната мотоциклетистка иска да разпространи опита си в цяла Индия. Знаем, че ще успее. Така, както преди години е успяла да загърби подигравките по мумбайските улици – че “момичетата не трябва да шофират”. Не само да ги загърби, а и да създаде една постоянно увеличаваща се дамска мото общност – свободна, солидарна и осъзната.

Източници: Voice of deAsra, DW, SheThePeople, The Real Stars и др.

BMM©

Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.