Снимка: Jan Starek (Unsplash)
След завиването дойде ред и на спирачките. Много експерти твърдят, че тези две неща са в основата на правилното управление на мотоциклета. И се тренират постоянно.
Спирачките са най-мощната част на мотоциклета. И точно ефективното им управление определя кой е главният – ние или нашият мотор. Навиването на масура е лесно, но спирането е важно и изисква много тренировки. Ако караме със 150 км/ч, трябва да можем да спрем от 150 км/ч – ефективно и бързо. Колкото и да не ни се вярва, за последните петнадесетина години дължината на спирачкия път почти не се е променила.
Снимка: Pinterest
Няма никаква магия или вълшебни тайни при спирането.
Главното е как използваме спирачките. Основното е използването на предната спирачка – 70% за нея, 30% за задната (освен в завой, но за това говорихме в материала ни Завои и завиване). Натискането на предната спирачка трябва да е плавно – подобно на спусъка на пистолет. Мотоциклетът трябва да е прав. А ние да сме с изпънати ръце. Използваме два пръста. При по-старите машини, които нямат ABS, рязкото натискане води до блокиране на гумите. Блокирането се получава в случаи, когато тежестта на машината не се е прехвърлила напред (в случая). Когато натиснем леко и плавно предната спирачка, тежестта се прехвърля напред и след това спирането ни става по-лесно и бързо. Ако сме блокирали предното си колело, отпускаме леко ръчката и гумата се завърта. Е, когато моторът ни е оборудван с ABS, можем да си натискаме спирачките колкото и както си искаме, а опасност от блокиране няма.
Казахме, че натискането на предната спичка се извършва с два пръста. Не с три, не с четири. Причината за това е, че може по погрешка да подадем газ и без да искаме да направим “burn out”.
Задната спирачка е нещо полезно, но относително спорно. Има хора, които изобщо не я използват. Има и такива, които спират основно с нея. Правилната употреба на задната спирачка при ежедневно каране лежи някъде по средата. Най-малкото, ако караме спортен мотор и положим 100% усилие върху предната спирачка, задното ни колело ще бъде във въздуха.
Виктор Асенов прави нарочно burn out. Снимка: личен архив
Задната спирачка също се натиска плавно.
Особено полезна е в случай, че на мотоциклета ни има пътник, багаж или и двете и/или като цяло е по-тежък. Задната спирачка е много важна, когато сцеплението на гумите с афалта е по-малко. Колкото по-малко, толкова по-полезна и важна е тя. На хлъзгава повърхност предната спирачка ще блокира, преди да се пренесе достатъчно тежест върху предното колело. Обаче ще има достатъчно тежест върху задното, което ще добави сцепление. А това е предимство, което е хубаво да използваме. Разбира се, важно е да имаме предвид, че на мокра настилка и предното, и задното колело ще блокират по-рано, отколкото на суха. Е, на мокро трябва да се внимава по принцип, а спирането трябва да е максимално плавно.
Важно е, когато натиснем спирачка (без значение коя), да я натискаме постоянно, докато постигнем желания ефект – намаляване или спиране. Разбира се, започвайки плавно. По тази начин ще позволим и на окачването да се нагоди. Ако си играем на “натисни”, “пусни” (или “включи-изключи”), тежестта на мотора ще се изменя непрекъсното, той ще се движи напред-назад и гумите ще поднесат.
В допълнение
към спирането със спирачки, можем да ползваме и двигателя.
Използваме думата “в допълнение”, защото трябва да сме намалили скоростта, преди да се възползваме от възможностите на двигателя. За незапознатите с израза “спиране с двигател”: това най-общо е свалянето на предавка (скорост), за да намалим скоростта си на движение. То също си има особеност – трябва да преценим добре предавката, оборотите и скоростта си. Ако сме с висока скорост и на високи обороти, а върнем предавка надолу, задницата ни може пак да блокира и мотоциклетът да поднесе. Затова при по-високи обороти, преди да превключим на по-ниска предавка, трябва да използваме спирачките. Да, и двете! Ако използваме само предната спирачка, тежестта ще отиде напред, а задницата ще олекне и когато смъкнем предавката, гумата блокира.
Ако се наложи да спрем рязко, тогава използваме и двете спирачки едновременно. Ръцете отново трябва да са изпънати и не трябва да ги отпускаме, докато моторът не спре. Но това важи за ситуация, в която се налага да спрем много бързо и много екстремно. Ефективното спиране използва спирачките повече в началото на спирането, отколкото в края му. А познаването на спирачките означава контрол.
Всичко написаното тук е много основно.
И не се отнася за кросови мотоциклети – тяхното спиране си е специфично и си важи само за тях. За всички останали е в сила правилото, че гола теория без практика е нищо. Колкото и книги и информация да прочетем, няма да се научим да спираме. Ще ни се наложи да отделим време, за да тренираме спирането. Дори и да смятаме, че спираме добре, винаги можем да спираме и по-добре. Дори и да смятаме, че спираме бързо, винаги можем да спираме и по-бързо. А това става с тренировки. Много тренировки! Тренировки на полигон или празен паркинг в началото. Важно е да познаваме спирачките на машината си – коя спирачка колко и кога спира. И най-основното нещо, което много специалисти препоръчват – ако караме със 160 км/ч, трябва да тренираме спиране от 160 км/ч. Това може да спаси живот – нашият или на нечие дете, което изскочи пред мотора ни.
Автори: Виктор Асенов и Аня Будева
BMM©
Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на BMM. При злоупотреба с авторските права на материали, публикувани от BMM, ще бъдат уведомени компетентните органи и срещу нарушителите ще бъдат заведени съдебни дела.
